„Те ловуват в глутници“, спомни си тогава той. Калта щеше да ги забави. Нямаше да са бързи като мълнии, а просто много бързи.
„По дяволите“, помисли си Солос. „Ще пукна.“
Разкъсвачът разтвори челюсти и нападна, а времето сякаш забави ход. Въпреки калта, Солос усети как земята се тресе с всяка стъпка на чудовището. Пусна лъка и извади ножовете си. То идваше за него. За части от секундата се почувства неспособен да мръдне. Но в последния възможен момент ръцете и краката му се задействаха. Той не опита да отскочи, а само се хлъзна настрана от пътя на звяра. Докато се движеше се извъртя. Единият нож се насочи право към лицето на разкъсвача, за да го разсее. Другият описа смъртоносна дъга към мястото, където трябваше да е гърлото на съществото.
И всичко това напразно. Може би, ако не беше калта…
Първият нож пропусна. Вторият удари, но после изскочи от ръката на Солос. А след това разкъсвачът се заби в него. Силата на чудовището го изтръгна от калта и го подметна във въздуха. В рамото му се забиха зъби, а остра болка прониза глезена му. Той падна по гръб и въздухът изскочи от дробовете му. Разкъсвачът се втурна към него, кошмарно създание, смес от зъби и нокти. Но нещо не бе в ред с него…
Той вдигна ножа си с две ръце към чудовището и притвори очи. Разкъсвачът връхлетя отгоре му с разтворени челюсти. Почувства остра болка и след това всичко потъна в милостив мрак.
Почувства, че е в басейн, далеч от Гръбнака на света. Едно от тайните места, които Независимите знаеха. Водата бе леденостудена. Тъмнината бе абсолютна, тишината — ненарушима. Бе сам. Напълно сам, заради това, което кланът правеше, когато момчето ставаше мъж. Но сега кланът му го нямаше и той се чувстваше по-самотен от всякога. Единственият му приятел бе Кемир…
Нещо го хвана за крака. Бе изненадан и изтеглен толкова бързо към водата, че дори нямаше време да си поеме дъх. Водата стана ледена и той изпита невероятен студ преди мракът да се превърне в светлина, а водата в огън, който изпепели плътта и костите му.
А след това видя лицето на дракон.
Нещо го удари. Той отвори очи и светът и болката се върнаха с пълна сила. Лежеше на влажен и мръсен под. Всичко го болеше, а бузата му бе подпряна в нечий ботуш.
— Добро утро! — поздрави го глас твърде шумен и в същото време далечен. Главата го болеше. Опита се да се изтегне, но от това получи такива болки в ребрата, че спря.
Веднъж бе видял човек, шибнат от опашката на дракон. Това се бе случило в гнездото на кралица Шезира. Жертвата бе прелетяла няколко десетки метра и повече не се изправи. Но ако беше оцелял, човекът щеше да се чувства като него.
Освен…
Какво ставаше след смъртта? Помнеше разкъсвача ясно, така че вероятно това се бе случило. Драконовите жреци казваха, че всички отиват при Великия небесен дракон, за да бъдат изваяни в нови души от голям космически огън. Но драконовите жреци бяха луди.
— Цял ден ли смяташ да лежиш?
— Кемир? — попита той и се опита да помръдне. Лоша идея.
— Какво стана с разкъсвача?
— Получи стрела в главата. Същото се случи и с приятеля му.
— Всичко ме боли.
За миг Солос изпита неудържимия порив да се изправи и да се огледа, за да е сигурен, че от него не липсват части. В крайна сметка, едно ухапване стигаше, за да останеш без ръка или крак.
Дори мисълта за движение му причини убийствена болка.
— Ребрата ми…
— Абе като те гледам нямаш нищо счупено. Раната на рамото ти е гадна и ще трябва да я провери някой с повече познания от мен. Иначе си добре. Но вероятно целият си в синини от онова чудо. То те прасна като таран. Цяло щастие е, че не се пльосна отгоре ти.
— Аз пък мислех, че се е пльоснало.
— Не баш. Някак си отскочи от теб и падна на една страна. Иначе нямаше да мога да те издърпам от тая кал. Противно нещо.
Много бавно Солос се претърколи по гръб. Реши да си поеме дълбока глътка въздух, а после се отказа.
— Ужасно ме боли глава. Имаш ли някаква вода? — той се намръщи.
Инстинктивно посегна съм ножовете си, за да е сигурен, че са там. Но не бяха.
— Къде сме?
— В село на Независимите, приятелю. У дома, дето се вика.
— Къде са ми ножовете?
— Добре, значи бързаш за лошите новини. Затворници сме на Независимите. Това би било по-точно описание.