— И какво може да е то, Гранд-майсторе? — изсъска му Джехал.
— Не мога да предполагам, Ваше Височество.
— Тогава внимавайте какво говорите, алхимико. Тайни срещи? Самоубийство? Да не кажете, че кралицата и вуйчо са били любовници?
Това предизвика смеха на онези от присъстващите, които бяха по-зле възпитани, тъй като бе добре известно, че предпочитанията на лорд Метероа бяха съвсем различни. Джехал най-после даде знак на Белеферос да си ходи, за което алхимикът бе дълбоко благодарен.
Не, че можеше да избяга надалеч. Сватбата на Джехал бе само след няколко дни, а ритуалните гощавки и игри вече бяха започнали. Белеферос предпочиташе да се уедини в Стръмния връх сред драконите или да си наеме каляска и да се върне в лабораториите си в Елмазения дворец. Но той все пак бе гранд-майстор и това означаваше, че принц Джехал трябва да го покани, за да не изглежда като грубиян. А той трябваше да приеме, за да не го обиди. Той се преоблече и се върна сред същите крале, кралици, принцове и принцеси, с които бе само допреди малко, само че в съвсем друга част на двореца, отделена за танци. Никой не му обърна никакво внимание, за което бе благодарен. Щеше да постои малко, а после да си тръгне. А утре щеше да си наеме каляска и да се върне в Елмазения дворец. Не бе сигурен дали е поканен да остане на сватбата или не, но винаги можеше да се позове на своя дълг към Говорителя.
— Гранд-майсторе. Удоволствие е да Ви видя.
Белеферос подскочи и се огледа. Кралица Шезира бе застанала до него, заедно с жена-рицар, която той бегло познаваше. Май беше Маршал-рицарят ѝ.
Направи дълбок поклон.
— Ваша Светлост.
— Допада ли ви развлекателната програма?
— Впечатляваща е, Ваша Светлост.
Измежду всички присъстващи, той най-малко искаше да говори с Шезира. Тя щеше да е следващият Говорител и негов ръководител. Историята бе научила алхимиците, че те трябва да се снижават, когато смяната на Говорителя наближава.
— По време на доклада си пред принц Джехал изглеждахте много сигурен в това, което говорите, но до един момент. Сетне изгубихте увереност.
Той отново се поклони.
— Убеден съм, Ваша Светлост, че в гнездото на принц Джехал не е извършен саботаж. Какво е станало после с кралица Алифера не мога да зная.
— А пък аз съм убедена, че не това е отговорът, който принц Джехал искаше да чуе. Особено това за самоубийството накрая. Но пък и Говорителя Хирам няма да бъде доволен.
— Не ви разбирам, Ваша Светлост — премигна Белеферос.
— Хайде, хайде, Гранд-майсторе. Принц Джехал искаше да кажете, че смъртта на кралица Алифера е била инцидент, нещастен случай. Говорителят Хирам от своя страна иска да чуе, че това е кърваво убийство, извършено от Джехал. А твоят отговор не казва нито едното, нито другото.
Белеферос усети как го полазват тръпки. Дори в най-поверителните си разговори той не можеше да е толкова директен. За втори път в рамките на два часа се почувства притиснат в ъгъла. Поклони се отново.
— Казвам истината такава, каквато я виждам, Ваша Светлост.
Шезира кимна, вече отегчена.
— А ние си вадим съответните изводи, както щяхме да направим и иначе. Убедена съм, че сте сторили каквото е по силите ви, Гранд-майсторе.
Тонът ѝ бе покровителствен, а Белеферос вече бе изпил няколко чаши вино.
— Нещо ме безпокои, Ваша Светлост, и трябва да го споделя с Вас — каза той. Думите се изплъзнаха от устата му и вече нямаше връщане назад.
— За какво става дума, Гранд-майсторе?
— Чух, че един от драконите Ви липсва.
На кралица Шезира ѝ отне един миг, преди да разбере, че вече не говорят за кралица Алифера. Белеферос му се наслади. След това, тя кимна леко.
— Така е.
— Ваша Светлост, Вие сте владетелка на драконово кралство и добре знаете истинския смисъл от съществуването на нашия орден. Ние сме във всяко гнездо и наблюдаваме внимателно кръвните линии на драконите, за да приготвим правилните отвари, които да им даваме. Само че най-важната ни и тайна задача относно тези същества е друга. Ваша Светлост, признавам, че политиката на кралствата не ме интересува, но от това, което чувам, изобщо не е сигурно, че драконът се намира в друго гнездо. Чувам, че пазителят му също го няма.
— Да — кисело отвърна Шезира, — и той е алхимик.
— Ваша Светлост, драконовите господари могат да играят своите игри, но ние, алхимиците, сме натоварени от древни времена със задачата да контролираме драконите. Дори един представител на техния вид, ако достигне пълната си сила, би бил заплаха за всеки крал и кралица на този свят. Длъжен съм да уведомя за това Говорителя.