Солос бе роден и израсъл някъде по тези места. Трябваше да съчувства на тези хора, но не беше така, защото не го искаше. Нямаше смисъл. Всяка връзка с миналото му си бе отишла.
Брадатият ги отведе до плитчините настрана от селището, мястото, в което Солос и Кемир бяха кацнали при появата си в долината. Чакаха половината сутрин търпеливо под дъжда, докато към обед брадатият не им посочи нещо. Над езерото летеше дракон, който ги приближаваше. Тримата Независими се скриха веднага зад дърветата. Солос остана и махна на драконовия Ездач.
— Само дано е някой от нашите — изсумтя Кемир, докато гледаше мястото, в което Независимите се бяха скрили. — Не е сега моментът да попаднем на някой от онези, които забъркаха цялата бъркотия.
Драконът описа кръг над тях, достатъчно близо, че Солос да го разпознае, и след това кацна. Вятърът от крилете му вдигна облак прах във въздуха. Ездач Семиан им махна, без да си прави труда да слиза от животното.
— Почти ви бях отписал — кресна той през дъжда. Драконът, забеляза Солос, изпускаше лека пара.
— Благодарим ви, че не сте го сторили! — извика Солос в отговор и се поклони.
— Какви новини носите?
— Твърдят, че са я видели и знаят къде е.
— И къде е?
— Не е тук. Твърдят, че могат да ни отведат до местонахождението ѝ. Но… — Солос се поколеба. — Искат пари.
— Колко?
— Двеста драконови жълтици.
Ездач Семиан не мръдна, но драконът рязко изсумтя и изръмжа на Солос, който падна в бързината си да се дръпне. Чудовището го загледа лошо.
— Това не са малко пари, наемнико.
— Не ги искам аз — извика Солос, докато се изправяше. Очите му не изпускаха дракона. — Това е цената, която искат местните селяни.
— Тогава им откажи офертата.
— Така никога няма да намерим дракона на кралицата, Ездач Семиан.
Драконът се озъби и опашката му се заизвива във въздуха като бич. Драконите правеха това сред своя вид, когато са разгневени. Това бе предупреждение. Но когато опашката цапнеше човек… Солос притвори очи и се опита да не мисли за това.
— Утре — извика Семиан, — срещни се с мен утре следобед.
Драконът внезапно се обърна и побягна, засилвайки се по плитчините. Камъните хвърчаха изпод стъпките му и съскаха от горещината му. Солос се зачуди дали чудовището не може да накара цялото езеро да кипне. Тогава драконът разпери крила и с гръмотевичен тътен полетя. Той го загледа. Можеше да види как набира височина.
— Трябваше да поискаш хиляда — отбеляза Кемир, който отново се бе озовал до него.
— Да — кимна Солос, — явно и той не дава от своите пари.
19
Тайтакей
„Никой друг драконов Ездач нямаше тези проблеми“, помисли си Джехал. Всички останали просто отиваха до гнездото си, преглеждаха драконите си и след това се прибираха обратно в двореца си. И това бе така, защото гнездата им бяха близо до двореца. Той обаче трябваше да язди до поле извън града, за да види драконите на Шезира. Не че имаше нещо против, но церемонията изискваше всички да го последват, което означаваше, че трябва да ги набута в каляски. Така това, което трябваше да бъде двайсетминутна езда, се превърна в церемония от час и половина, заради която цялата сватба закъсня. Това, че драконът, който той искаше, го нямаше никакъв, изобщо не подобряваше настроението му.
Той се опита да се разведри, като наум разголваше гостите си. Малката сестра на Зафир, принцеса Зара-Киам щеше да си струва разголването съвсем скоро, прецени той. Имаше още няколко братовчедки и други далечни роднини от нежния пол, които заслужаваха внимание — като принцеса Лилита, малката дъщеря на кралица Фион например, макар че брат ѝ — принц Тирин, вероятно щеше да се докопа до нея пръв. Той присви очи, докато ги гледаше как са застанали един до друг и въздъхна. Всички казваха, че сватбите са прекрасни дни, носещи радост и щастие, но докато се оглеждаше той не видя нито едното, нито друго. Всичките му гости сумтяха, преяли от деликатеси, а кралица Шезира изглеждаше нервна. Тя още не му бе казала, че Бялата липсва, така че вероятно предполагаше, че и той не знае. Джехал реши да се позабавлява с това. Кралица Зафир бе постоянно намръщена, което според него бе загуба на време и нерви. Единствената, която изглеждаше щастлива, бе принцеса Листра.