— Морските търговци — прошепна той и погледна към Метероа. — Какво става?
— Носим Ви дар — отговори обаче тъмнокожият. — Подарък за Вас, най-могъщия измежду всички принцове, по повод деня на сватбата ви.
Джехал се усмихна изкуствено.
— Простете, но е добре известно, че Тайтакей не правят подаръци, а само сделки. Това, което изглежда като дар, понякога излиза доста скъпо.
Коленичилият махна с ръка на един от подчинените си, който донесе нещо изпод дрехата си и бързо се оттегли.
— Не искаме нищо повече освен да Ви донесем това, което най-много желаете, и да Ви отървем от това, от което нямате нужда.
Мъжът бавно постави предмета на земята и отстъпи назад, все така коленичейки. Когато стигна останалите, той се изправи и се обърна към коня си. Тримата Тайтакей се качиха на животните си и бавно се отдалечиха.
Джехал ги наблюдаваше и чак след като изчезнаха погледът му се премести към предмета, оставен на земята. Той направи крачка към него.
Метероа скочи от коня си.
— Позволете ми, Ваше Височество.
— Защо ме доведе тук?
— Простете, Принце мой, но предпочитам да Ви покажа. Тайтакей искаха да видите това лично и далеч от чужди очи. Ще разберете защо.
Метероа свали плата, с който предметът бе увит. Под него се появи изключително скъпа кутия, направена от черно дърво, инкрустирана със злато и цинобър.
— Отворете я.
Метероа повдигна капака. Вътре имаше три копринени ивици, две черни и една бяла и два малки златни дракона с рубинени очи.
— Не са лоши — сви рамене Джехал. И в този момент единият от драконите обърна глава към него.
Метероа издърпа една от ивиците и затвори кутията.
— Най-добре е другите да не виждат това — прошепна той. — Ето.
Той подаде на Джехал черната коприна.
— Завържете я около очите си. Няма да съжалявате.
Джехал се усмихна. Метероа изглеждаше сериозен, затова той изпълни заръката му. Светът мигновено се замъгли, а в ума си чуха гласове.
Вие сте бъдещият Говорител, а ние сме дарът на Тайтакей.
За миг се видя през погледа на някой друг. Свали коприната. Метероа още държеше кутията, но сега тя отново бе леко отворена. Четири блестящи рубинени очи се взираха в него.
— Могат да летят денем и нощем, стига да пожелаете — продължи да шепти Метероа. — Носете коприната и те ще се подчиняват на мисълта Ви. Ще виждат и чуват това, което Вие искате да видите и чуете. Няма да има нищо, което да могат да скрият от Вас.
Той затвори кутията и се усмихна.
— Сбърках ли, Ваше Височество, че Ви доведох при Тайтакей, за да получите дара им?
— Не — отговори Джехал и този път се усмихна искрено. — Съвсем не, Наставнико.
Той погледна към кутията и сякаш отново чу гласът на драконите.
Вие сте бъдещият Говорител…
20
Рицари
При завръщането си Ездач Семиан не донесе само злато. С него пристигнаха още три дракона, а на гърба на всеки от тях имаше по трима рицари. До самия Семиан яздеше алхимикът. Те кацнаха на вече до болка познатите плитчини, опръсквайки всичко наоколо. Солос гледаше как алхимикът и по-голямата част от Ездачите слизат. Рицарите, останали на земята, внимателно подготвиха стена от щитове, в чийто център остана алхимикът, а драконите полетяха обратно към небето.
Притесняваха се от засада на стрелци, осъзна Солос, спомняйки си убития от него драконов рицар, който подаваше кесия злато на тайнствен странник. Остана на земята на открито, в очакване. Кемир бе зад него, а Брадатия и приятелите му се бяха скрили между дърветата и наблюдаваха какво става. Семиан се появи измежду кръга на хората си и приближи бавно, оглеждайки бреговете на езерото. В небето, драконите не спираха да кръжат.
— Ездачи — поклони се Солос. Познаваше някои от останалите рицари само по лице. Макар че бяха изкарали две седмици заедно в лагера, те никога не се поинтересуваха от името му. Наричаха го просто „наемник“. Никой не му бе казал нищо друго, освен да му заповяда нещо.
Семиан го погледна надменно.
— Къде са престъпниците, с които си се сдружил, наемнико?
— Крият се и чакат да видят какво ще направите. Донесохте ли златото?
— Сто златни монети. Другата половина ще получат след като открием животното.
Солос стисна юмруци.
— Няма да стане, Ездачо. Знаят, че ако се опитат да крадат от вас, просто ще изгорите селището им. Всъщност, те очакват да го изгорите така или иначе.
— Ако удържат на думата си, аз също ще удържа моята.
— Не се съмнявам в това, Ездачо, но тези хора са били подчинени на Валмеян, а Скалният крал е презиран по тези места. Очакват единствено измяна и предателство и нямат необходимата мъдрост, за да различат един Ездач от друг. Вероятно дори не са чували за кралица Шезира.