— Но все някога ще заспят.
Да, щяха. Все някога щяха да заспят. Солос поклати глава. Макар част от него да бе съгласна с Кемир, смъртта на един драконов рицар или дори на десет от тях нямаше да промени света. Докато имаше дракони, щеше да има мъже и жени, които да ги яздят.
Докато имаше дракони…
21
Сватбата
Метероа, разбира се, бе изчислил всичко перфектно.
Когато Джехал се завърна в двореца, всички го очакваха. Той мина бързо през залата за пирове, с принцеса Листра до него.
Вие сте бъдещият Говорител…
— Да пием! — извика той още преди да стигне трона на малоумния си баща. — Вдигам тост, не само за нас двамата, но за всички нас! За живота!
След това той завъртя принцеса Листра към себе си, целуна я, после погледна към масите, за да е сигурен, че Зафир го е видяла.
— Да пием! — извика той отново сред настаналата тишина. — За това, че сърцата ни бият! За плющенето на драконовите криле и огъня на издиханията им! За звъна на мечовете в смъртоносна битка, за страстта на влюбените! Да пием и да викаме, с радост или гняв, не ме интересува! Но не искам залата ми да е тиха като гробница!
Той седна и удари с бокал по масата. Всички го бяха зяпнали. Не това бе очакваното начало за един сватбен пир, но на него просто му бе омръзнало от цялата досадна церемониалност. По-добре бе всички просто да се напият.
Той погледна към майката на принцеса Листра.
— Не е ли това по-близко до Вашите обичаи, Ваша Светлост?
Лицето на кралица Шезира остана безизразно.
— Вашият плам би бил оценен по-добре в моята тронна зала, отколкото във Вашата собствена.
— Бих искал дъщеря Ви да се почувства като у дома си.
Ала Шезира не отговори. Много по-късно, когато храната бе почти свършила, а той се бе напил, той я попита:
— Вие ме мислите за чудовище, нали?
Тя го погледна.
— След още няколко часа ще сте мой син — отговори хладно тя. И това бе всичко.
След като всички преядоха, трупа музиканти се появи и танците започнаха. Джехал танцува, разбира се, най-напред с принцеса Листра, която го гледаше изпод дългите си мигли с широко ококорени от изненада очи. Този поглед не бе слизал от лицето ѝ още от сутринта.
След това дойде редът на майка ѝ. Да танцуваш с Шезира бе като да танцуваш с желязна неподвижна статуя. А после в ръцете му се появи Зафир, чувствена и изкусителна, притискаща се до него и удряща носа му с парфюма си. Джехал усети как се възбужда, когато усети нещо като убождане и подскочи.
— Какво правиш?
Зафир погледна към ръката си. На един от пръстените си носеше малък бодил, а на него се виждаше малка капка кръв. Тя я облиза с език и след това отново го прегърна.
— Напомням ти, че не си безсмъртен — прошепна тя.
— Но се чувствам така. — Той се опита да я притисне отново до себе си, но тя се възпротиви.
— Аз съм драконова кралица, принц Джехал, не куртизанка. А и всички ни гледат.
— Пръстенът, който носиш, за отравяне ли е?
— Разбира се.
— И сега ще умра?
— Не сега, любими. — Тя се приведе към него и за миг той усети как дъхът ѝ гали ухото му. — Видях как гледаш младата си булка днес — промърмори тя. — Позабавлявай се с нея, но помни, че аз съм тази, която може да ти даде това, което искаш. Ако възнамеряваш да ме замениш с нея, просто извади кинжала си и ме убий на място. Нека двамата умрем тук и сега.
Нима тя го ревнуваше? За миг помисли за това.
— Ако мислиш така, ще трябва да те отведа настрана и да ти докажа верността си — каза той с предрезгавял глас.
Тя го отблъсна с коварна усмивка.
— Не, новата звездичка може да те има за днес. А после… ще видим.
Тя му махна с пръсти, показвайки му отново пръстена си, все още обагрен с кръвта му.
Вие сте бъдещият Говорител.
Изпрати я с поглед, но преди да може да се спусне след нея, го хванаха.
— Принцеса Джаслин — усмихна се фалшиво Джехал.
— Принц Джехал.
— Не мога да кажа защо, но ми се струваше, че не си падате по танците — движенията ѝ бяха остри и агресивни, не като на сестра ѝ и толкова далеч от чувствените чупки на Зафир, колкото бе възможно.
— Предпочитам да танцувам във въздуха.
— С по-люспест партньор, предполагам — усмихна се Джехал, — както и аз. Значи имаме нещо общо.
Джаслин го изгледа презрително.
— Това, което имам общо с теб, е сестра ми. Танцувам, само за да ти кажа на ухо това, което никой друг не бива да чува — както и да я нараниш, ще ти го върна десетократно.
— А ако ѝ донеса радост?
— Тогава ще призная, че съм сгрешила за теб — тя се поклони и му обърна гръб.