— Не е много равностойно — подвикна ѝ той, но тя не му обърна повече внимание. Горката Листра. Той очакваше тя да се разплаче от идеята да напусне семейството си и да стане съпруга на човек, за който несъмнено бе научена да вярва, че е чудовище. Но тя не плачеше. Дори изглеждаше развълнувана.
И той започна да разбира защо.
Друга принцеса се появи пред него. Джехал се намръщи, опитвайки си да си спомни коя е. Някоя от кръвната линия на крал Силвалан, реши той, докато танцуваше с нея сред останалите. От някакъв ъгъл се чу шум. Алкохолът бе дошъл в повечко на двама от рицарите, а останалите се опитваха да ги разделят. Стори му се, че дори чува звука от изтеглянето на меч, но нямаше писъци и музиката не спря, така че вероятно не бе последвало нищо проблемно. Опита се да си проправи път към сестрата на Зафир, за да завърже някаква връзка и с нея, но му се наложи да мине през поток от далечни роднини, всички от които искаха някакви услуги.
Внезапно се почувства безкрайно доволен от това, че денят е приключил. На следващия ден драконовите господари и техните дворяни щяха да полетят обратно към Стръмния връх, където щяха да бъдат проблем на лорд Метероа, преди най-накрая да се върнат в собствените си дворци. Той се измъкна от танците и си проправи път навън. Главата му бе замаяна, а когато се опита да избистри ума си, нещата само се влошиха. Дали не се бе напил? Или Зафир в крайна сметка го бе отровила?
Метероа внезапно изникна до него.
— Вече е време, Ваше Височество.
— Нямам търпение да приключа.
— Мислех, че всичко това ще Ви е забавно, Ваше Височество. Принц Тирин и принцеса Джеска изчезнаха, вероятно в някоя от тайните Ви спални, принц Лоатан и принцеса Калиста извадиха ножове и едва не се нахвърлиха един срещу друг, когато стражите Ви се намесиха, а това е само най-интересното. Разбира се, ще имате по-подробен доклад, когато приключите с булката.
— Булката. Кажи ми, Наставнико, за нея. Как я гледам?
Метероа се намръщи.
— Заинтригувано. Заинтересовано. Перфектно играете ролята си.
„Само дето не я играя.“
— Мхм. А колко кралици и принцеси ще имат възможност да се отъркат у един пиян гол принц?
— Кралиците Шезира и Зафир учтиво отказаха и ще придружат принцеса Листра. Но кралица Фион прие с голям ентусиазъм. Вярвам, че забрани на дъщерите си да идват с нея.
Джехал изпъшка. Кралица Фиона, неговата леля, бе жената на Наргон. Тя бе посивяла сбръчкана баба, поне десет години по-стара от Алифера. Носеха се слухове, че тя някога била любовница на крал Тиан, а не само негова сестра. Във всеки случай, броят на децата, които бе родила на крал Наргон, свидетелстваше за ентусиазма ѝ по тези въпроси.
— Мисля, че принцеса Джаслин също ще присъства.
Джехал едва не се задави.
— А аз мисля, че си се объркал.
Метероа изглеждаше обиден.
— Не съм съвършеният слуга, Ваше Височество. Поне невинаги.
— Но тя ми каза доста ясно, че ме мрази.
— Ще се погрижа да не Ви отрови, Ваше Височество.
Джехал изсумтя.
— Погрижи се също да опазиш булката ми от кралица Зафир. Искам Листра да е будна, когато я получа. Зафир има пръстен на убиец. Дръж я под око.
Стори му се, че Метероа се подхилква, но преди да може да му се скара, се чу звънът на камбана. Метероа го потупа по гърба.
— Решителният момент настъпи!
— Преди много, много години кралете и кралиците се женели като всеки друг…
Джехал си пое дълбоко въздух и потърка очите си. Все още бе замаян. Звездите в небето над него светеха ярко. Сребристият полумесец на луната огряваше хоризонта над морето. От пристанището повя приятен бриз, носещ странна смес от аромати — на морето, на разлагащи се риби и на амоняк, на рози и на смирна, а също и на сандалово дърво и на тамян.
— Това е било преди Седемте Принца и Войната на Тръните. — Метероа поведе Джехал обратно към залата за пиршества.
— Знам, знам. И Говорителя Вишмир затворил принц Халим и кралица Лира в Кулата на Въздуха и не ги пуснал докато Лира не забременяла, с което конфликтът бил разрешен. Колкото и да се възхищавам на директния подход на Вишмир се съмнявам да е целял това да се превърне в стандартна практика.
— Наследниците са важно нещо — каза Метероа с безизразно лице, след което се усмихна. — Питайте Хирам.
Джехал се изсмя.
— Наследниците са опасни. Питай Алифера. Или чакай, не можеш. Защото тя е мъртва.
Той отново подуши въздуха.
— Този, който отговаря за каденето на тамян и сандалово дърво, е за бой, нищо не е направил. Сложихте ли ароматните лози около всеки източен прозорец на булчинската стая, както помолих?