— Зная, зная. Но кога мислиш, че ще е готов за лов отново?
— Ако аз се грижех за него, кралице моя, щях да помоля за още три седмици почивка.
Кралицата тропна с крак и той разбра, че това не е желаният от нея отговор. Чу я как въздъхва.
— Тогава ще трябва да си яздя Вихър. А как е моята съвършена Бяла?
„Пряспа“, помисли си Кейлин. „Името ѝ е Пряспа.“
— Какво рече, Люспести?
— Аз… — заекна Кейлин. — Простете, Ваша Светлост, изказах се, когато не бива.
Но нима бе проговорил? Не бе сигурен…
— Попитах какво рече, Люспести!
Той целият се разтрепери. Чепатият характер на кралицата не бе тайна за никого. И всички знаеха какво се случва с онези, които я разгневят.
— Наричаме я Пряспа, Ваша Светлост.
Кейлин примижа в очакване на неизбежния удар.
— Хубаво, Люспести. Та как е тя?
— Все така… все така съвършена, Ваша Светлост.
Чувстваше изпитателния ѝ поглед, но не можеше да се насили да я погледне.
— Гледай така и да остане. И се научи да си държиш езика зад зъбите, Люспести. До следващото пълнолуние, ти и твоят дракон ще сте собственост на принц Джехал. Той ще ѝ даде каквото име си поиска и имай предвид, че нравът му не е така благ като моя.
Тя се изсмя.
— Ако съдбата ти обърне гръб, може да реши, че си шпионин.
С тези думи тя го остави сам и треперещ.
3
Наставникът на гнездото
Шезира забрави за Люспестия още докато му обръщаше гръб. След още два дни щеше да лети отново, почти от единия до другия край на кралствата. А след две седмици щеше да бъде в замъка на крал Тиан. Принц Джехал щеше да е там. Тя щеше да му даде съвършения бял дракон и най-младата си дъщеря, а в замяна той щеше да я направи господарка на кралствата. Или поне нямаше да ѝ се противопостави.
Тя се усмихна. Господарка звучеше някак неестествено. И преди жени бяха заемали престижния пост на Говорител, но това не се бе случвало от много, много отдавна. От прекалено отдавна.
Гнездото бе построено върху стръмна скала, продупчена от тунели като мравуняк. На пръв поглед не изглеждаше като нещо особено — груба, обветрена земя, чийто постен пейзаж се разнообразяваше единствено от димящите драконови фъшкии. По-настрани, докъдето поглед стигаше, се ширеха поля, по които пасеше добитък, а измежду стадата се забелязваха малките селца на говедарите. Най-забележителни, разбира се, бяха драконите. Няколко от тях винаги бяха излезли от скалите, било за да се учат или хранят, било просто за да се попекат на слънце.
Единствената сграда в гнездото бе огромна кула, която се ползваше за наблюдателница. Когато Шезира приближи портите, те се отвориха и от тях излязоха войници, които оформиха стройна линия за салют. Сред тях бе Исентин, Наставникът на гнездото, носещ одежди от драконови люспи и злато. Шезира спря пред него и той падна на колене, за да целуне нозете ѝ. Кралицата забеляза, че е остарял заради начина, по който той направи гримаса, докато се изправяше, и това я подразни. Трябваше да му търси заместник — още една беля на главата ѝ. Той бе отдаден на работата си и изключително ерудиран. Нямаше да е лесно да намери някой на същото ниво. Но ако не можеше дори да коленичи като хората…
— Хайде де, ставай най-после — изсъска Шезира, докато войниците наблюдаваха сценката.
— Ваша Светлост. — Кралицата прехапа устни, когато видя лицето му. Изглеждаше изнемощял, почти изгубил воля да се бори с живота.
— Наставник Исентин. — Тя си наложи да се усмихне и постави ръце върху раменете му. — Очите ти стават все по-остри с годините. Трябва да си ме разпознал от доста далеч.
Учителят на гнездото се поклони отново, този път не толкова ниско — лека чупка в кръста, която сякаш не го затрудни.
— Живея, за да служа на Ваша Светлост.
— И го правиш добре. — Тя мина покрай него. — Чух, че имаме новоизлюпено. Мога ли да го видя?
— Опасявам се, че не, Ваша Светлост — отговори Исентин, заемайки полагащата му се позиция — на крачка зад дясното ѝ рамо. — И това животно не иска да яде. Напусто отиват усилията ни да го отгледаме.
— Пак ли? — По лицето на Шезира се изписа раздразнение, което от своя страна я подразни още повече. Една кралица не биваше да изглежда като малко момиченце.
— Съжалявам, Ваша Светлост.
— Това е третият такъв случай за последните четири новоизлюпени. Рядко се случва толкова лош късмет.
Кралицата си отбеляза наум, че Наставникът на гнездото няма проблем да следва темпото ѝ, така че може би не беше за смяна. Още не.