Тихия разпери криле. Шезира се приведе напред, безпомощна, докато драконът се забави. Не можеше да диша. Вероятно бе припаднала, тъй като в един момент чувстваше смазваща тежест към гърба си и всичко бе сиво, а в следващия — тежестта я нямаше и те летяха в бавни кръгове, вече далеч под върховете на дворцовите кули. Когато кацнаха, Джаслин пусна стълбата. Шезира слезе много бавно и внимателно. Трепереше. Когато най-сетне стъпи на здрава земя, Джаслин я погледна ухилена.
Шезира не отвърна на усмивката ѝ.
— Хирам ще обяви кралица Зафир за следващия Говорител — каза тя. — Защо не я отведеш някъде на езда и не я премажеш?
След тези думи, тя се насочи към Кулата на Здрача.
45
Семиан
Кракът на Ездач Семиан още го болеше. Външно, раната се бе превърнала в белег още преди седмици. Но вътрешно още го болеше. Ако опиташе да побегне, болката ставаше все по-силна. Изкачването по стълбите на Кулата на Здрача го накара да се изпоти. Дори да стоеше на едно място, болката ставаше по-лоша и по-лоша, докато накрая не седнеше. Стрелата на наемника бе улучила бедрената му кост. Може би я бе нащърбила или пукнала и вече никога нямаше да бъде както преди. Опитваше се да не го показва, но другите драконови рицари бавно осъзнаваха, че той вече е сакат.
Той с мъка се изправи, когато лейди Настрия се появи от избите. Изглеждаше много уморена, по-изцедена от енергия откогато и да е било. Зад нея се носеше странна миризма — на нещо горчиво и люто. След това се чуха звуците. Първо меки, като на разкъсвана плът, а после на чупещи се кости. Той потрепери и се опита да не мисли за това.
В мига, в който лейди Настрия се появи от избите, на двора отвън кацна дракон. Семиан го разпозна веднага. Тихия. Други отвориха вратата, през която влезе кралицата. Тя изглеждаше ядосана, разтърсена от нещо.
— Ваша Светлост — каза лейди Настрия, заставайки пред нея, — открих…
Кралица Шезира махна с ръка.
— Хирам ще обяви кралица Зафир за своя наследница.
Всички в стаята замръзнаха. Настана гробна тишина. Погледите се насочиха към владетелката.
Шезира килна глава и погледна към лейди Настрия.
— А ти какво казваше?
Настрия се поклони дълбоко.
— Един от Вашите рицари Ви бе предал. Бил е подкупен.
— Ах — кралицата сви устни, — сигурно пак е трябвало да ме отровят?
Лейди Настрия кимна.
— Така мисля, Ваше Височество. Отровата е в мен. Трябва да я дам на алхимиците и те ще я разпознаят.
— Дума да не става — поклати глава Шезира. — Сега, след като Хирам ни предаде, ми трябваш тук. Смятам да отправя възражение към решението му и трябва да съм сигурна, че другите драконови господари ме подкрепят. Не искам да избухне война.
Тя спря и се замисли.
— Изпрати ми принцеса Джаслин. Нека тя го направи — кралицата се усмихна. — Да. За нея ще е добре да я разкарам от това място за следващите няколко дни.
На вратата Ездач Джостан вече тичаше на двора, като ръкомахаше и викаше с надеждата да извика Тихия отново преди той и принцесата да излетят отново. Но бе закъснял. Семиан видя лицето на Маршал-рицаря. Тя не изглеждаше щастлива. Но каквито и да бяха съмненията ѝ, тя прехапа устни и се поклони отново.
— Както наредите, Ваше Височество. Ще наредя да изпратим експорт.
— Все още имаме лагер в Шпората — намръщи се Шезира — и е само на няколко часа път оттук.
Този път Настрия възрази.
— И все пак…
— Добре — въздъхна кралицата, — двама Ездачи, не повече. Нека ги сменят при лагера.
„Това няма да ядоса никой от тях“, помисли Семиан кисело. Откакто бе застрелян от наемника, не бяха намерили и следа от белия дракон, нито от Люспестия, който яздеше с нея. Бе почти сигурно, че те отдавна са се махнали, а търсенето им се бе превърнало в пълна загуба на време. Никой обаче не смееше да каже това на кралицата, така че продължаваха.
Шезира сбърчи нос.
— Каква е тази ужасна воня?
— От избите, Ваше Височество — пребледня лейди Настрия, — нещо е загнило. Ще го махнем бързо.
— Надявам се с нещото да се махне и вонята. — Шезира тръгна нагоре по стълбите, които започваха от средата на Кулата на Здрача. — И нека някой нареди на стюарда ми да се подготви за гости тази вечер. Изпрати покана. Мисля, че е време да прекарам известно време със зет си. Да видя какво впечатление му е направила Листра. Стига да иска да дойде на гости, разбира се. Маршал, елате с мен. Приличате на селянин. Държа да бъдете на висота. И понеже ще имаме гости, тази миризма да се махне!