— Б-бболест? — изсумтя Хирам. — Не е голяма тайна, че ти го т-ттровиш.
Джехал стисна зъби.
— Тогава явно тровя и вас, Ваше Височество, защото имате същите симптоми, които имаше той в ранните дни на болестта си. Трудно е да си спомня времената, в които той още можеше да говори, да се храни сам, да чука любовниците си и да прави всичко това, което се очаква от бащата на един драконов принц, но симптомите ги помня съвсем ясно. И бих казал, че са съвсем, съвсем същите като при вас.
С тези думи Джехал се обърна и понечи да си тръгне, макар да продължи безмилостно:
— Между другото, как е паметта Ви, Ваше Височество? Почнахте ли да забравяте разни неща? Внимавайте да не дойде и Вашето време. Ще е нелепо да имаме Говорител, който не може да говори.
— Джехал.
Принцът спря, но не се обърна.
— Да, Ваше Височество?
— К-ккралица Алифера. Казват, че… п-ппаднала от дракона си.
— И аз така чух — той се обърна, за да види лицето на Хирам.
— П-ппознавах Алифера. Тя… обожаваше да ловува. Яздеше д-ддраконите си не по-зле от кой да е мъж. Това, че е п-ппаднала… нелепо.
Джехал сви рамене.
— Наистина, но тя сама си е избрала да лети настрана от рицарите си. Никой не знае какво е станало, поне не и някой, готов да си признае. Освен…
Принцът се разсмя.
— Знаете ли, може да питате дракона!
— Питам теб.
— Какво ме питате, Ваше Височество?
— Д-ддали Зафир го е направила.
— Ако това е въпросът Ви, трябва да питате нея, а не мен.
— П-ппитах я. П-ппървите ми думи, след като п-ппоставих к-ккороната на главата ѝ… „Майка си ли уби за това?“
Джехал се подсмихна.
— Предполагам, че последвалият разговор е бил много приятен. Ако внезапно мнението Ви за моята преценка се е повишило, ще Ви кажа, че отговорът е по-скоро не. Зафир е амбициозно момиче, но не ѝ стиска да вдигне ръка срещу кралица Алифера.
— Но на теб… ти стиска.
— На мен ли? — изръмжа Джехал. — Нека повторим, за да съм сигурен, че съм Ви разбрал правилно. След като цяло десетилетие се провалям в опитите да убия моя баща, успявам с кралица Алифера. Съжалявам, че ще Ви разочаровам, Ваше Височество, но нямам уменията на убиец.
— Ще п-ппратя т-ттърсачи на истината до гнездото ти. И до това на Зафир. Б-ббелеферос вече е получил заповедите ми. Ако направиш опит… н-ннякакъв опит за намеса, ще знам. Ще знам, че си я убил.
— Вярата Ви в моите способности продължава да ме трогва, Ваше Височество. Разбира се, пратете който си искате където си искате. И спокойно, ще осигуря на Белеферос всичко, от което се нуждае. Даже ще настоявам да е особено старателен и когато не намери нищо, ще очаквам да сте още по-впечатлен от моите възможности. А сега приключи ли с разпита, дядка?
— Н-ннадявам се.
Джехал се приведе към Говорителя Хирам и сключи поглед с неговия.
— Ами ако бъркаш? Какво ще стане, ако последните години не съм тровил баща ми? Ако съм търсил лекарство? Какво ще стане, ако ти кажа, че съм го намерил?
За момент Хирам премигна. Само за миг, но Джехал вкуси победата.
— Т-ттогава ще очаквам да го видя отново яхнал д-ддракона си.
— И аз, Ваше Височество. И аз.
Джехал си тръгна, прехапал устни, за да не прихне. Когато бе сигурен, че никой не може да го чуе, погледна към Кулата на Въздуха.
— Така — прошепна си той, сякаш вятърът можеше да отвее думите му до Зафир. — Това мина добре, не мислиш ли?
След това той започна да се смее и да се смее, и се смя чак докогато от очите му потекоха сълзи.
А после не бе сигурен дали не може да спре да се смее, или да плаче.
5
Шезира
Глутницата разкъсвачи вече се разпръскваше. Шезира си избра един от тях и извика на Вихър да го последва. Драконът послушно зави и се насочи към земята като гигантски сокол, спускащ се подир плячката си. Но разкъсвачът бе твърде бърз. Щеше да стигне гората преди драконът да го настигне. Шезира прокле наум. Така ѝ се падаше, задето бе тръгнала на лов с боен дракон. Те бяха толкова огромни животни, с такива гигантски криле и плещи, че през половината време Шезира не виждаше нищо от тях. През останалата половина не виждаше нищо заради вятъра. Кралицата примижа очи, за да види редките дървета пред себе си и извика:
— Огън!
Вихър разпери криле. Шезира усети как се притиска до люспите заради натоварването, на което драконът я подложи, спирайки внезапно във въздуха. Кралицата бързо спусна предпазителя на шлема си. Чу ревът на дракона и в следващия момент почувства палеща зной. След това звярът потръпна и тежко се приземи, залитайки. Въздухът наоколо бе горещ, а отвсякъде се носеше миризмата на изгорено дърво.