Кралицата изчезна нагоре по стълбите. Лейди Настрия я последва, но преди това постави нещо в ръцете на Семиан.
— Дай това на принцеса Джаслин в гнездото и побързай.
Устата на Семиан зяпна.
— Тя е принцеса. Как мога да ѝ кажа какво да прави?
— Вземи Ездач Джостан със себе си. Принцесата харесва и двама ви.
С тези думи Маршал-рицар Настрия му намигна, което го стресна още повече.
Яхнал коня си, той се състезаваше с Джостан по целия път към Елмазеното гнездо, а кракът го болеше все повече и повече. Когато пристигнаха, принцеса Джаслин изскочи от гнездото и се отправи към една от каляските на кралицата.
— Ваше Височество — скокна от коня си Семиан. Толкова бързаше, че кракът му се преви и той едва не падна. Джаслин го изгледа ледено. Не личеше да го харесва, каквото и да твърдеше лейди Настрия.
— Семиан? — тя дори не забави ход.
— Ваше Височество, Нейна Светлост заповяда да отидете до крепостта на алхимиците.
Джаслин отметна глава и се изсмя, след което отвори вратата на каляската.
— Ваше Височество! Лейди Настрия екзекутира Ездач Тиакас за измяна. Той е участвал в заговор за отравянето на кралицата.
Джаслин се качи на каляската и понечи да затвори вратата.
— Принц Джехал също е замесен.
Това я накара да спре. Останал без дъх, Семиан обясни какви са заповедите на кралицата. Очите на Джаслин станаха на цепки.
— Значи майка ми те прати, нали? — изръмжа тя, а очите ѝ станаха мрачни като буреносни облаци. — Дали това ще е достатъчно, за да се отървем от Джехал, как мислите, Ездач Семиан?
Семиан сведе поглед.
— Не мога да кажа, Ваше Височество.
Принцесата изсумтя и бавно слезе от каляската.
— Защо изпраща мен, Ездач Семиан? Защо не теб? Не си ли достатъчно компетентен, за да извършиш една толкова проста работа? Ами ти, Джостан?
Тя отново се изкикоти.
— Маршал-рицар Настрия щеше да отиде лично, Ваше Височество — тихо отвърна Джостан, — но кралицата настоя нещата да станат другояче.
— Естествено — оголи зъби Джаслин. Без да каже нищо повече, тя се върна в гнездото. Докато полетят отново, слънцето вече се бе скрило зад хоризонта. Драконите се изнервяха от тъмното, но Джаслин им наложи безмилостно темпо. Бяха прекарали месеци в долините на Пурпурната шпора, търсейки следите на белия дракон. Дори с превръзка на очите Семиан щеше да намери пътя.
Дузина дракони и три пъти по толкова Ездачи, заедно с няколко алхимика и много слуги, все още лагеруваха в Гръбнака на света. С течение на времето палатките бяха отстъпили място на редица дървени колиби по реката. Части от гората все още бяха изсичани, за да освободят място на добитъка, докарван от близките долини в кралството на Валгар.
Огън, разпален в най-високата част на лагера, им показа пътя. Драконите закръжаха в небето, като забълваха огън, за да съобщят за присъствието си. След това нервно се спуснаха по реката, топейки върховете на опашките си в реката, търсейки земята. Веднага щом докоснаха вода, те разпериха криле и се стовариха от няколко метра височина към каменистото дъно. Драконът на Ездач Семиан се олюля и едва не падна. Семиан направи гримаса и затвори очи, но Матанизкан намери баланса си и се изправи. Преди Семиан да успее да слезе, принцеса Джаслин изчезна, като се отправи към същата колиба, в която бе изкарала последните няколко месеца. Семиан и Джостан се спогледаха, след което отидоха да спят.
Призори отново полетяха, този път на север, през кралството на Валгар, по краищата на Гръбнака на света. По обед стигнаха импровизирано гнездо, което не бе нещо повече от поле с няколко укрепени къщи. Семиан помисли, че това е домът на някакъв селски барон, подходящо място за кратка почивка. Скоро обаче разбра, че греши. Къщата бе управлявана от Ордена на Люспестите и в нея имаше няколко алхимици. Имаше и войници от Елмазената стража. Легионери на Говорителя.
Заслуша се в разговора на принцеса Джаслин и алхимиците и бавно разбра какво става. На няколко мили на изток започваше стар път, който навлизаше дълбоко в Гръбнака на света. В далечния му край бе скритата крепост на алхимиците, изворът на тяхната сила. Пътят бе един ден, ако яздеше дракон, но седмица или повече пеш или с каруца. Тайните на отварите, които алхимиците приготвяха, се пазеха ревниво от ордена и се споделяха само с кралете и кралиците. Семиан бе достатъчно умен, за да не пита какво точно правят те, но всички знаеха, че е свързано с опитомяването на драконите.