Ти ме излъга. Не знаеш къде живеят алхимиците.
Единственото, което му остана, бе да позволи на Пряспа да надникне в ума му, да види сама, че не е искал да я измами, че просто е смятал, че това, което знае, ще им бъде достатъчно. Тя можеше да е ужасяваща, когато му се разсърди. Не му бе лесно да живее със създание, което можеше да му отнеме живота стига да поиска и върху което нямаше никаква власт.
Заради твоите алхимици моят вид няма никаква сила, бе му казала тя.
Бе минал през няколко от селцата на Независимите, носейки оръжия и пари от победените драконови рицари на Шезира. Обитателите на първото село го бяха приели предпазливо и бяха взели даровете му, но нямаха никаква идея къде могат да са алхимиците. Във второто село го бяха пленили. Вероятно щяха да го убият, ако не се бе появила Пряспа. Тя унищожи селото и всички негови обитатели, освен онези, които бяха успели да се скрият в гората. Милостта ѝ бе непозната. Мъж, жена или дете — всичко, което се движеше, бе изпепелено. Някои от тях се измъкнаха и Кемир трябваше да я моли да не ги преследва. Пряспа го бе изгледала учудено, изражение на неразбиране и безразличие, което той вече познаваше. Накрая тя пусна оцелелите, но споменът за случилото все още го караше да потръпва. Те бяха Независими, хора като него. Но на Пряспа не ѝ пукаше за това. Тя ги бе смазала така, както детето мачкаше мравки.
След това полетяха на юг, навътре в Гръбнака на света, в търсене на заветната крепост. Там Пряспа забеляза още един дракон в небето. Кемир не можа да го види, но после забеляза малка черна точица в небето, на километри от местонахождението им.
Има още един дракон, Кемире. И той е сам.
— Щом има дракон, има и Ездач. Може би той ще знае къде са алхимиците.
Пряспа полетя по-нависоко във въздуха. Драконовият рицар я забеляза, но не бе особено обезпокоен, докато Пряспа не се приземи върху гърба на неговия дракон. Тя откъсна рицаря от седлото му, а другият дракон изрева и направи това, което те винаги правеха — спусна се към земята. Пряспа го последва. Този нов дракон бе по-къс от Пряспа, но по-тежък и як. „Боен дракон“, реши Кемир. Освен това не бе добре гледан. Люспите му бяха тъмносиви, на места черни и въобще не блестяха.
Къде са алхимиците?
На Кемир му отне един миг, преди да разбере, че Пряспа не пита него, а уловения Ездач. Двамата дракони се спуснаха на земята. Пръстите на Кемир се вкопчиха в люспите на Пряспа. Зад него бе Надира, увила ръце около кръста му толкова силно, че му изкара въздуха. Вятърът заглушаваше думите им. Надира може и да пищеше, но той не чу нищо.
Къде са?
Сърцето му почти спря, когато земята ги приближи — стори му се, че Пряспа толкова усилено търси отговора на своя въпрос, че не я е забелязала. Както винаги обаче, в последния момент тя разпери криле и той едва не падна от гърба ѝ. След това те внезапно кацнаха.
Тъмният дракон я гледаше тъжно. Пряспа метна Ездача по него. Другото животно подуши въздуха и след това се уви около него, вдигнало неспокойно глава. Кемир забеляза, че не мига.
Вашият човешки вид е прекалено крехък, скара се Пряспа на Кемир.
— Получи ли отговор? — Кемир трепереше, а Надира плачеше. Мъжът искаше да слезе от гърба на Пряспа, да усети земята под краката си, но видът на другия дракон го накара да остане на място. Беше го страх, че Пряспа като нищо може просто да излети и да го остави където е.
Може и да го направя, обади се Пряспа в ума му. Ти си ми почти безполезен.
Кемир реши да не възразява.
— Той успя ли да ти каже нещо или не?
Не. Изпитваше ужас и болка, а след това умря. Но видях нещо в ума му. Крепостта е в кралството на един от владетелите ви — Валгар.
— Крал Валгар.
Познаваш ли го?
Кемир се засмя.
— Той е крал, драконе. Дори не би се изплюл на гроба ми. Той не ме познава, но аз знам къде да го намеря. Трябва да полетим на север, където вече гледахме.
Тогава ще погледнем отново.
Той въздъхна, в очакване Пряспа да полети отново. Тя смяташе, че ще открие алхимиците преди залеза на слънцето, но, разбира се, това нямаше да стане, а след това гневът ѝ щеше да се насочи към тях двамата. Той и Надира щяха да се молят на боговете да ги спасят от яростта на дракона. Искаше му се Солос да е тук. Той щеше да знае какво да направи. Той винаги знаеше.
— Трябва да ти избягам — промърмори той.
Няма да те пусна, Кемире. Още не.
И въпреки това, Пряспа не излетя, а внимателно приближи другия дракон.