Слизайте и се скрийте сред дърветата. Този е по-ядосан и от мен.
През следващия ден не летяха. Нито на по-следващия или още по-следващия. Вместо това Пряспа прекрати търсенето на алхимиците и остана с черния дракон за около месец. Понякога не обръщаше внимание на Кемир дни наред. Ловуваше сама и носеше храна и на другия дракон. Кемир също ловуваше — с лъка си. Опази себе си и Надира живи. Долините в планината бяха студени, влажни и коварни. Обикновените хора умираха на такива места, но винаги имаше храна, вода и подслон. Само трябваше да знаеш къде да ги потърсиш.
Най-накрая Кемир реши, че му е омръзнало. Не бе виждал Пряспа дни наред, а двата дракона вече летяха заедно.
— Вече не им трябваме — каза той на Надира. — Забравили са ни. А ако се сетят за нас, ще ни изядат.
Те събраха малкото си останал багаж и тръгнаха на запад. Не знаеше къде са, но Гръбнакът на света вървеше от север на юг. Така че ако тръгнеха на запад, рано или късно щяха да излязат сред кралствата.
Пряспа ги настигна след три дни. Кацна максимално близо до тях, докато другият дракон кръжеше над главите им.
Вече сме двама.
Мислите ѝ не звучаха яростно, но Кемир усети увереността им.
— Това означава ли, че има по един от вас за всеки от нас? — попита той, неспособен да се въздържи.
Има една юзда за вас. Не ми тежите.
— А ако не искам да те яздя?
Тогава Пепелявия ще те изпепели на място.
— Пепелявия? — Кемир погледна нагоре. Бойният дракон отвърна на погледа му.
Да, Пепелявия. Така го е кръстил твоя вид, а сега, след като е буден, той жадува за мъст също като мен. Та как избираш, Кемире, ще ме яздиш или не?
— Имам ли избор?
Да. Можеш да умреш.
С нежелание Кемир се покатери на гърба на Пряспа. Отне му почти цял ден, преди да нагласи юздата, взета от Пепелявия, така, че да му пасва точно и да не рискува да падне при всеки полет на Пряспа. Отново се насочиха на север. Пепелявия летеше редом до тях. Кемир усещаше как го побиват тръпки всеки път, щом погледнеше черния дракон. Безразличието на Пряспа бе достатъчно плашещо, но за Пепелявия той и Надира просто не съществуваха. Мислите му, тогава, когато говореше с Пряспа, бяха ясни. Мъжете и жените бяха храна, нищо повече.
Подновиха търсенето си. Един безплоден ден бе последван от друг, а след това, посред дивото, Пряспа забеляза фургони, които вървяха по тайна пътека.
Насред пламтящите останки Пряспа се изправи на задните си крака. В една от предните си лапи държеше тяло.
Кемире, този е жив. Разпитай го. Накарай го да каже къде са алхимиците?
Кемир изкрещя:
— Тогава го свали долу, преди да го потрошиш!
Когато тръгна към нея, Пепелявия долетя.
Гладен съм!
Пряспа подхвана едно от телата с опашката си и го подхвърли във въздуха. Пепелявия го улови с пастта си.
Трябваше да почакаш, смъмри я Пепелявия. Миризмата на печено разпали апетита ми, а ти не си ми оставила нищо. Нищо живо, става въпрос.
Кемир потрепери.
Скоро.
Пряспа наклони глава, когато Кемир я приближи и полека постави треперещото тяло пред него.
— Казах да не го потрошаваш — изръмжа Кемир, — когато искаш да разбереш нещо, трябва просто да вдигнеш някой и да креснеш в ума му. Когато спрат да пищят от ужас, ще ти кажат всичко, което ти трябва да знаеш. Дори да се опитат да те излъжат, ще разбереш. Няма смисъл обаче да му чупиш ребрата, докато той все още пълни гащите.
Той погледна мъжа и изпсува.
— Нетърпелива си като двегодишна.
Излюпих се преди седем години, Кемире, изръмжа предупредително Пряспа.
— Имах предвид като двегодишно човешко дете. За да разпиташ някой, трябва да изчакаш той да се съвземе, за да те разбере, а после да го разпитваш.
Той се обърна с гръб към нея и коленичи до войника. Ако Пряспа решеше, че е време да го изяде, не искаше да вижда приближаваща ѝ паст.
— Няма ли и други? За този вече няма кой да се погрижи.
Не. Накарай този да ми каже каквото знае!
Войникът кашляше кръв. Пряспа бе потрошила половината му ребра. Бе чудо, че човекът е все още жив.
— Войнико? — Кемир застана на четири крака, за да може да говори в ухото на мъжа. — Чуваш ли ме? Как се казваш?
Войникът промърмори нещо, което Кемир не разбра.
Иан. Иан от дома на Лиан.
Пепелявия застана до Пряспа. Изглеждаше развеселен. След това обърна поглед към стрелата, все още забита в рамото на Пряспа, и изсъска.