— Иан? Драконите сами са си господари. Искат да изпепелят алхимиците. Всичките. За да не правят повече отвари. Тогава драконите ще са свободни. И ще ни изпепелят всичките, до последния човек. Независимо от цената, не трябва да позволяваме на тези дракони да разберат къде са алхимиците. Разбираш ли. Ако знаеш къде са, не бива дори да помисляш за мястото…
Но преди да довърши Пепелявия закова войника със стрелата от балистата, промушвайки го в гърдите. Войникът изпъшка и застина неподвижен.
Хитро, Дребни.
— Надявам се, че е помислил нещата, когато му казах да не го прави. Малко преди да го смачкаш.
Кемир направи крачка назад от мъртвия войник. Пепелявия никога досега не се бе обръщал към него.
Когато вече не ни трябваш, ще смачкам и теб.
Драконът посочи с крило по пътеката.
Нататък. Видях мястото в ума му.
Пепелявия не си направи труда да чака, но това нямаше значение — Пряспа бе по-бърза от него.
Докато Кемир и Надира се наместваха на гърба ѝ, тя отново проговори в ума му.
Когато говореше на умиращия и му каза за това какво предстои, че не бива да ни казва нищо, не можах да разбера дали се опитваш да ни помогнеш и го мамеше, или бе искрен. Каква е истината, Кемире?
— И аз не знам — изсумтя той. — Вече не съм сигурен.
48
Съюзи и предателства
— Проблемът е — бавно каза принц Джехал, — че аз просто не съм достатъчно важен.
Той се бе облегнал на парапетите по върха на Кулата на Здрача и тайно се наслаждаваше на ставащото.
Нощният въздух бе хладен, свеж и ясен. Ако погледнеше отвъд стената, можеше да види нощната стража в Града на Драконите на светлината на лампите. Отвъд града луната блестеше в небето и се отразяваше в Огледалните езера по-долу. След това се издигаха планините на Пурпурната шпора, подобни на черна стена. Те се издигаха от хоризонта към небето, поглъщайки звездите. Пирът на кралица Шезира бе прекрасен, много по-хубав от този на Говорителя Хирам. Чувстваше се сит и спокоен. За разлика от кралица Шезира. Последното му доставяше огромно удоволствие. Тя крачеше напред-назад по върха на кулата, намръщена като облак.
— Хирам е копеле — усмихна се той. — Знаете ли, че той ме призова тук, за да отговарям на нелепите му обвинения за смъртта на кралица Алифера? А когато изпълних дълга си, той ме плени и ме измъчва. Нямах желание да му отмъщавам, понеже изглеждаше, че той ще си умре и сам. Не можех да му навредя повече от майката природа. Сега обаче…
Той поклати глава и въздъхна.
— Но какво мога да направя аз? Хирам и семейството му ще отхвърлят предизвикателството Ви. Същото ще направят Зафир, Наргон и Силвалан. Същото ще направя и аз. Крайно време е да има Говорител от Юга, а аз нямам причина да не харесвам кралица Зафир. Но проблемът е, че аз съм просто един никой.
Кралица Шезира се спря и го погледна. Бяха сами по нейно настояване. Никой не трябваше да чуе какво имат да си кажат. Дори стените под покрива бяха прочистени, а стълбите се пазеха от най-верния ѝ Ездач. Както и от един от неговите — да се държат под око.
— Не е така. Крал Валгар вече е на моя страна, както и един друг владетел. Валмеян не е тук и няма да се произнесе, нито пък Сайусите. Имам само един въпрос към теб. Какво искаш?
— Вече Ви казах, сладка ми кралице. Проблемът ми е, че не съм достатъчно важен.
Той срещна погледа ѝ. Ако бе твърде тъпа, за да разбере намека му, не заслужаваше помощта му.
Но тя не бе глупава и бавно кимна.
— Пръстенът на Говорителя. Искаш да ме наследиш, когато мандатът ми свърши.
— Привлекателна перспектива, трябва да призная.
— И очевидно твое изнудване. Да.
— Има и още нещо. Защо не направите Листра Ваш наследник? Нека тя вземе короната, когато Вие поемете пръстена на Хирам. Така тя няма да се притеснява от моите полубратовчеди, чакащи трона на баща ми.
Тя сви устни.
— Хубаво. Ако ми дадеш думата си, че ще предадеш Пръстена на Говорителя на Листра, когато твоят мандат свърши, и ще оставиш Алмири да стане Кралица на Камъка и Пясъка на нейно място.
Джехал кимна, но след това се престори на загрижен.
— Почакайте малко, Ваша Светлост. Мигар Хирам не обеща подобни неща и на вас? Нима не Ви даде думата си?
— Лъжкиня ли ме наричаш, Джехал?
Той скръсти ръце.
— Признавам си, че все още съм засегнат от начина, по който ме прогонихте от масата на Хирам. Човек би останал с впечатление, че според Вас той е прав и аз тровя баща си. Кой знае, може би тровя и самия Хирам. Но ако Вие вярвате в подобни неща, се притеснявам доколко Вашите обещания са валидни. Дума, дадена към принц, е обвързваща, но към отровител? Не мисля, че би имала голяма тежест за Вас.