— Джехал, ако смятах, че Хирам е прав, никога нямаше да ти дам дъщеря си.
Джехал се усмихна.
— Много Ви благодаря, Ваша Светлост. Нямате представа колко се радвам да чуя това. Значи, когато отправите предизвикателството си, ще ме обявите за свой наследник пред всички?
— Да.
— Тогава гласът на крал Тиан ще бъде даден във Ваша подкрепа, Ваша Светлост.
— Добре. В такъв случай свършихме работа. Ако желаеш, можеш да се върнеш с мен на пира.
— Бих искал да поостана малко сам, Ваша Светлост. Трябва да измисля начин, по който да настроя Силвалан и Наргон срещу Хирам и Зафир. Победата Ви ще бъде по-сладка, ако двамата останат сами. Скоро обаче ще се върна, Ваша Светлост.
Шезира се поколеба, а след това кимна. Джехал я изпрати с поглед, видя как изчезва по стълбите надолу. Когато остана сам, погледът му се премести. Погледна от Кулата на Здрача към двореца, към високата Кула на Въздуха, която виждаше всичко. И се усмихна още по-широко.
— Най-после Говорител. Съжалявам, Зафир. Нищо лично.
След това погледна към планините и се наведе над камъните. Мислеше си какво ли ще е чувството, когато един ден всичко това бъде негово.
Така и не погледна надолу. А ако го беше направил, щеше да види две блестящи рубинени очи.
49
Гнездото на Алхимиците
Принцеса Джаслин първа забеляза пушека. Той се издигаше като лека мъгла във въздуха на около два-три километра от тях. Когато тя махна с ръка и посочи дима, Семиан също го видя. Когато приближиха, той разпозна останките от фургоните и проблясващите тук и там натрошени мечове и брони.
Трите дракона се разделиха по план. Семиан и Джостан се гмурнаха ниско, единият отляво, а другият от дясно. Тихия и принцеса Джаслин се издигнаха нависоко. Докато тя кръжеше във въздуха, двамата рицари погледнаха следите от битката от два различни ъгъла. След повторна проверка, те се издигнаха отново до принцеса Джаслин.
— Фургони и войници. Всички са мъртви — извика Ездач Семиан с всичка сила. — Нападнал ги е дракон.
Нямаше представа дали принцесата го е чула. Драконовите Ездачи имаха елементарен език на знаците, но той не покриваше толкова сложни изречения. Можеше да предаде само „Приятели. Мъртви. Следи от дракон.“
Чу, че Джаслин му извиква нещо в отговор, но не можа да различи думите.
Тя въздъхна и направи знак.
„От колко време.“
„Час или два.“
— Станало е скоро.
„Опасно ли е?“
„Не.“
— Който и да е направил това, се е махнал — или поне така се надяваше той. Нямаше следа от нищо живо наоколо, не и по земя. Който и да бе изгорил тези хора, вече можеше да е на километри разстояние.
Тя му нареди да кацне и го последва, докато Джостан остана във въздуха. Слязоха от драконите и си проправиха път през останките. Част от фургоните бяха останали цели — колела, обгорени полуоси. Други части обаче бяха станали на въглен и пепел, които все още грееха. И имаше много трупове. Не. Части от трупове. От войници.
— Това са хората на Говорителя — отбеляза принцеса Джаслин. Семиан с изненада установи, че тя е права. Елмазената стража. Повечето от тях бяха наядени и от тях бяха останали само ръце, крака и парчета сдъвкана броня, изплюта от чудовищния им противник. Малкото цели тела бяха овъглени и смачкани. Имаше и един, пронизан с балиста от скорпиона на Стражата.
— Всички те са мъртви, принцесо — каза той и тя кимна. — Ще издирваме ли убийците? Едва ли са далеч.
— Може и да са далеч — поклати глава Джаслин. — Планът остава непроменен. Ще кажем какво е станало на алхимиците, когато стигнем замъка им. Щом майка ми стане Говорител, тя ще сложи край на тези варварски нападения.
Тя се върна към Тихия и се покатери на гърба му.
— Оттук нататък ще летим на три нива.
Семиан кимна. Летенето на три нива означаваше, че един от тях ще е близо до земята, а другите двама ще са по-нависоко. Така, разделени от стотици метри, те нямаше да могат да бъдат изненадани едновременно.
Изборът на такава тактика означаваше, че според Джаслин тримата се намират в опасност.
Излетяха едновременно. Джостан излетя нависоко, така че Семиан остана в ниското, а принцеса Джаслин бе някъде между тях. Бидейки в средата, тя бе на най-безопасното място във формацията, но означаваше още така, че разчитат на нея да забележи възможните опасности. Семиан се опита да не мисли върху това и се съсредоточи върху следването на криволичещата пътека по пътя към крепостта на алхимиците. На много места пътеката бе като невидима, скриваща се изпод дърветата, заобикаляща големи плоски скали, попадаща в сенките на огромни канари. Сякаш бе измислено да е трудна за намиране и проследяване.