Късно следобед пътеката изведе Семиан над един висок проход и се спусна към тучна зелена долина. Под него едно селце се бе сгушило до буйна река. Около него имаше поля и добитък. Пътеката следваше реката, мина отвъд селцето и попадна в малка гора. Двете страни на долината ставаха все по-стръмни и се приближаваха една до друга. Накрая той летеше между две скални скали, промушени от пещери и украсени с тъмна растителност. Капки вода падаха по тях и се превръщаха в облаци пръски. Във всички цепнатини дървета и храсти се мъчеха да израстат.
Скалите станаха още по-близки една до друга и Семиан усети нервността на Матанизкан. Тя не обичаше да лети в затворени пространства.
Накрая скалите се затвориха, а там, където това стана, имаше струпани каменни постройки. Сред тях Семиан видя няколко пещери, потъващи дълбоко навътре в земята. Реката изчезна в една от тях, а зад нея имаше гнездо, малко, но различимо.
В него нямаше дракони.
Матанизкан спря. Не ѝ остана място за летене. Тя се завъртя и Семиан за миг увисна с главата надолу, докато скалните стени около него сякаш се разместиха. После драконът се насочи към земята. Семиан стисна зъби и дръпна юздата ѝ. Тя някак си намери място, в което да разпери криле, и кацна. Ноктите ѝ издраскаха земята.
— Долу! — нареди той. Тя изглеждаше доволна от това, че каца и може да поеме дъх. Той остана на седлото и бавно я поведе към гнездото. Докато стигне, няколко алхимици вече го очакваха, заедно с войници и скорпиони, насочени към него.
Той внимателно слезе. Погледна нагоре към Джостан и принцеса Джаслин, но не видя никой от тях. Между двете скални стени, небето изглеждаше много тясно.
— Аз съм Ездач Семиан от двора на кралица Шезира — извика той. Войниците се отпуснаха и се отдалечиха от дракона, а един от алхимиците приближи.
— Аз съм Кейтос, старши алхимик — поклони се той. — Простете, Ездачо. Не бяхме предупредени за идването ви, а живеем в смутни времена.
Семиан не знаеше за какво говори Кейтос, но си замълча. Двамата се отдалечиха от Матанизкан.
— Аз придружавам принцеса Джаслин. С нас има още един драконов рицар, Ездач Джостан. Очаквам скоро да пристигнат.
Той се усмихна насилено.
— Интересно местенце.
— Не е обичайно, наистина — кимна бавно Кейтос. — Не сте идвал преди, значи. Това място е неудобно за драконите. Затова в стари времена стана наша крепост, преди орденът ни да ги овладее.
„Когато бяхте още кръвни матове.“ Семиан обаче не искаше да се държи невъзпитано, затова сдържа езика си. Изчакаха накрая на пътя, докато Матанизкан бе примамена настрана от него.
Най-накрая, Джаслин и Джостан кацнаха в долината към тях. Бяха видели как той едва не се блъсва в скалите. Затова дори Джаслин бе бавна и внимателна. Кацнаха грациозно един зад друг и слязоха от драконите си. Кейтос остави Семиан и ги посрещна. Когато алхимикът се върна с Джостан и принцеса Джаслин, изражението му бе навъсено. Джаслин му бе казала какво са намерили по пътя.
— Всички са мъртви — каза тя. — Атаката е била на дракони.
Тя погледна към Семиан.
— Така каза, нали?
Семиан кимна. Кейтос сведе глава.
— А фургоните, Ваше Височество?
— Всичко е унищожено. Знаете ли, преди няколко месеца някои от рицарите на майка бяха нападнати.
— Знаем, Ваше Височество. А един от драконите така и не бе намерен.
— Съвършената бяла. Все още я търсим.
Кейтос кимна замислен. Той ги отведе до една каменна къща. Семиан забеляза, че покривът тече. Всичко бе влажно.
— Не сме най-гостоприемното място, Ваше Височество. Имаме няколко стаи, но…
— Няма да останем задълго, Майстор Кейтос — махна с ръка Джаслин. — Дойдох заради една тайна. Когато ми кажете каква е, ще си тръгнем. Надявам се това да стане призори.
— Тайна? — Кейтос се спря и очите му светнаха. — Колко необичайно. Сигурен съм, че Ваше Височество ще получи необходимата помощ. Простете ми за въпроса, но мнозина от нашите старши майстори са гости на Говорителя и лесно могат да бъдат разпитани от кралица Шезира. Защо дойдохте тук? Убеден съм, че техните познания щяха да са достатъчни.
— Не става дума за отвара, Майстор Кейтос. Намерихме нещо, подобно на течен метал.
— Ще направим каквото можем — отговори Кейтос.
— Браво. И ще го направите днес, за да мога утре да се върна с доказателство, което да унищожи принц Джехал окончателно.