За пръв път откакто бяха напуснали двореца, Семиан забеляза как по лицето на принцеса Джаслин пробягва нещо като усмивка.
50
Драконовите жреци
Хирам стоеше на прозореца в Кулата на Въздуха. Можеше да види две фигури на парапетите на Кулата на Здрача и нищо повече. Тогава Зафир уви черния плат от коприна около очите му и той бе там, на няколко крачки от Джехал. Не видя почти нищо, докато накрая принцът не се наведе и не се загледа в Града на Драконите. Но това нямаше значение. Бе чул всичко, всяка дума. Дори след като Джехал се бе прибрал и нямаше какво да се види освен звездите в небето и нямаше какво да се чуе освен вятъра, той остана на място, тих и неподвижен.
Чувстваше, че сърцето му е станало на камък. Бавно свали коприната.
— Значи все пак ще направи Усойницата свой наследник — каза той. Не вярваше на ушите си. Шезира му бе като роднина. Бе немислимо да направи подобно нещо, но той го бе видял. Бе го чул.
— Казах ти, че заговорничи срещу теб — меката ръка на Зафир хвана неговата.
— Но Усойницата. Как може? — той поклати глава, смаян.
Зафир остана зад него, достатъчно близо, за да може той да почувства топлината на тялото ѝ. Носеше тънка копринена премяна, която се прилепяше към тялото ѝ от бриза, нахлуващ от прозореца.
— Семейството ти даде дума, че тя ще е твой наследник. Тя е горда и упорита кралица — поклати глава Зафир. — Виж какво е готова да му даде. Почти го прави крал на собственото си владение, докато я чака.
— Щях да избера някоя от дъщерите ѝ да наследи теб като Говорител. Самата тя, ако все още има сили… — Хирам започна да кърши ръце. — Защо? Защо ме предава така? С Усойницата!
— Няма значение, любов моя. Каквото и да решиш, аз ще съм до теб. Можеш да разчиташ на клана ми. Какво има Шезира? Валгар и Тиан? Не е достатъчно — презрително изсумтя тя.
— Джехал ще извика Силвалан и Наргон на своя страна — поклати глава той. Ако Зафир не го бе прегърнала, щеше да закрачи напред-назад. Трябваше да предвиди това. Бе глупаво да остави Шезира наясно с това, което се задава. Сега щеше да си плати.
— О, не — Зафир стисна раменете му и му прошепна на ухо. — Поне един от тях е наш. Ако не и двамата.
— Как?
Не можеше да вземе решение. Можеше все пак да направи Шезира свой наследник, да се ожени за Зафир и да прекара остатъка от живота си като крал. Това не бе толкова лошо.
— Доверете ми се, Говорителю Хирам — Зафир издърпа черната коприна от ръцете му. — Трябва да си върна малкия шпионин.
Тя уви плата около очите си и застана пред него, опирайки се до тялото му.
— Дръж ме — каза тя. — Понякога се замайвам от това. Не ме оставяй да падна.
— Разбира се — с един удар можеше да я избута през прозореца, а земята бе на трийсетина метра под тях. И тя щеше да бъде смачкана като Алифера. Но не. Нямаше да остави Джехал да спечели. Нямаше да промени мнението си точно сега.
— Дръж ме по-здраво. — Зафир се притискаше до него, полюшвайки се леко, опряла се в слабините му. Може би го правеше нарочно, а може би не. Така или иначе, тялото му отвърна. Той я прегърна и я притисна до себе си. Пръстите му погалиха кожата ѝ през тънкия копринен плат. Тя трепереше.
— Студено ли ти е?
— Не. — Тя хвана една от ръцете му и бавно я плъзна нагоре по тялото си докато не стигна до гърлото, след което я задържа там.
— Ако победиш Джехал сега, ще станеш център на живота му. Всичко, което прави, ще е диктувано от омразата му към теб.
— Не за дълго — прошепна в ухото ѝ Хирам. — Ще го обесим като убиец.
— Дали? Аз крада отварите от него, но само той знае откъде идват те. Кажи ми, Говорителю, кое е по-важно за теб. Аз? Джехал? Отварите? Ще се откажеш ли от всичко заради отмъщението? Ще е сладка ли победата тогава?
Хирам не отвърна. Преди десетилетие той щеше да отговори, че Джехал и отмъщението са най-важни. Преди две — Зафир и нейната нежна кожа. Но сега… отварите. Най-важни бяха отварите.
Зафир се притисна до него.
— Знам. И разбирам. Само помни, че Джехал ще ни трябва още малко. Докато разберем откъде ги намира.
Докато говореше, малкият златен дракон изпърха през прозореца с металните си крилца и седна на леглото. Зафир свали ръката му до гърдите си.
— Затвори прозореца. Направихме каквото можахме. Кралица Фион е леля на Джехал. Можем да я използваме, за да убедим Наргон да го предаде. Аз ще се погрижа за това. Ти убеди Силвалан и братовчед си. Това ще е достатъчно.
Хирам понечи да свали черната коприна от лицето ѝ, но тя се обърна и стисна ръцете му.