Но по време на революция, както и през бурно лято, времето често се променя: небето, ясно на разсъмване, по пладне вече се мръщи. Ладзароните, като видяха, че Молитерно се отправя към френския лагер, го заподозряха в измяна и, подстрекавани от свещениците в църквите и от монасите по улиците, се спуснаха към манастира, където съвсем неотдавна бяха оставили оръжието си, взеха си го обратно, разпръснаха се из града и отмениха диктатурата на Молитерно, за когото бяха гласували предния ден, като избраха нови предводители или, по-точно, възстановиха властта на предишните.
Кралските знамена бяха спуснати, но народното още не беше осветено.
Сега кралските знамена отново бяха вдигнати навсякъде. Народът завладя седем или осем оръдия, избута ги по улиците и установи батареи на улица Толедо, на крайбрежната улица Кияйи на площад Пиние.
След това започнаха грабежи и екзекуции. На бесилките, които Молитерно беше поставил за крадците и убийците, започнаха да бесят якобинци.
Постъпи донос срещу адвоката Фазулу: ладзароните са втурнаха в дома му. Той едва успя да се спаси заедно с брат си през терасата. В къщата намериха кутийка с френски трицветни кокарди и искаха да прережат гърлото на по-малката му сестра, но тя се скри зад голямото разпятие и го обгърна с ръце. Религиозният страх спря убийците и те се задоволиха само да ограбят дома, а после да го подпалят.
Молитерно тъкмо се връщаше от Магдалина, когато, за щастие, преди да стигне до града, научи какво става там от бягащите хора.
Тогава той изпрати в Неапол двама куриери с бележки. В случай, че ги задържат, те трябваше да ги унищожат или да го глътнат, ако успееха да се измъкнат от ръцете на ладзароните, да предадат съобщението устно, тъй като знаеха съдържанието му наизуст. Една от бележките беше предназначена за херцог Рока Романа. Молитерно му съобщаваше къде ще се скрие и го канеше да се присъедини към него през нощта с отряд приятели.
Другата бележка беше за архиепископа. Молитерно му заповядваше под страх от смъртно наказание, точно в десет вечерта да удари всички камбани, да събере помощниците си, а също и всички свещеници в катедралата и да сложи на олтара главата и съда с кръвта на Сан Дженаро.
За останалото Молитерно обещаваше да се погрижи сам.
След два часа двамата пратеника благополучно пристигнаха до местоназначението си. Към седем вечерта Рока Романа се яви при Молитерно сам, но му обясни, че двадесет негови приятели са готови да се явят във всеки час, който им бъде определен.
Молитерно веднага върна херцога в Неапол, като го помоли да бъде заедно с приятелите си в полунощ на площада пред манастира Света Троица, където обеща да се присъедини към тях. До това време всички те трябваше да съберат колкото се може повече слуги и всички добре да се въоръжат.
Паролата щеше да бъде — „Родина и Свобода“. Херцогът не трябваше да върши нищо. Молитерно поемаше цялата отговорност.
Рока Романа трябваше само да предаде заповедта и веднага да се върне. В отсъствие на двамата ръководители с работата трябваше да се заеме Мантоне, който също беше предупреден.
В десет вечерта, подчинявайки се на получената заповед, кардиналът — архиепископ заповяда да ударят едновременно всички камбани.
Като чуха този неочакван звън, оглушителния грохот на метала, напомнящ полета на огромно ято бронзокрили птици, ладзароните се учудиха, спряха се и прекратиха разрушенията си. Едни, мислейки, че това е признак на ликуване, казваха, че французите са избягали: другите, напротив, смятаха, че врагът е нападнал града и сега ги вдигат на оръжие. Но и едните и другите се спуснаха към катедралата.
Те завариха кардинала в пълно архиерейско одеяние, обкръжен от клира си в църквата, осветена от хиляди свещи. Главата и съдът с кръвта на светията бяха положени на олтара.
Известно ни е почитанието, с което неаполитанците се отнасят към светите мощи на покровителя на града им. Като видяха тези реликви, изиграли, може би, по-голяма роля в политиката, отколкото в религията, най-пламенните започнаха да се успокояват, и, падайки на колене, започнаха да се молят. Молеха се тези, които бяха успели да проникнат в катедралата, и другите, на които това не беше се удало, и трябваше да останат на улицата.
Процесията, начело с кардинала — епископ, се готвеше да излезе от храма и да обиколи града.
В този момент отдясно и отляво на прелата се появиха, като изразители на народната мъка, княз Молитерно и херцог Рока Романа, облечени в траур, боси, със сълзи на очите. Народът, виждайки изведнъж двамата най-знатни благородници на Неапол, обвинени в измяна, облечени в одеждите на покаяници и призовавайки божия гняв върху французите, престана да ги счита за изменници и можеше само да се смири пред Божията воля и заедно с тях да му поднесе молитвите си. Целият народ тръгна след светите мощи, носени от архиепископа, премина с процесията целия град и се върна обратно в катедралата.