Комендантът Бранди се качи в кабинета си и избра от библиотеката пет или шест тома, които Николино не можа да отвори.
На другия ден, около осем вечерта, комендантът влезе в килията на Николино, съпроводен от тъмничар, който носеше две запалени свещи.
Пленникът вече лежеше в леглото, макар още да не спеше. Той с учудване изгледа това разкошно осветление. Преди три дни беше помолил за лампа и му отказаха.
Тъмничарят остави свещите на масата и излезе.
— Как! Скъпи ми коменданте! — възкликна Николино. — Не смятате ли случайно да ме изненадате приятно, като прекарате с мен цялата вечер?
— Не! Просто дойдох да ви видя, скъпи пленнико, и тъй като не обичам да разговарям на тъмно, заповядах да донесат свещи.
— Искрено споделям омразата ви към тъмнината. Но едва ли само желанието да и побъбрите с мен ви е накарало да дойдете тук. Има ли по сериозна причина? Искате ли да ми кажете нещо?
— Искам да ви съобщя нещо много важно, за което дълго размишлявах, преди да говоря с вас.
— А днес приключихте с размишленията?
— Да.
— Говорете тогава.
— Вие вероятно знаете, любезни ми пленнико, че се намирате тук по особената препоръка на кралицата.
— Не знаех за това, но се досещах.
— И ви държим напълно откъснат от другите, в единична килия.
— Веднага го забелязах.
— Представете си, че откакто сте тук, една дама идва поне десет пъти да ви търси.
— Дама?
— Да. Дама с воал, която за нищо на света не желае да каже името си и уверява, че е дошла от името на кралицата, чиято придворна била.
— Наистина ли? — възкликна Николино. — Дали не е Елен? А! Кълна се в честта си! Това би й послужило за оправдание пред мен! И вие, разбира се и отказахте?
— Предполагах, че посещението й би могло да ви бъде неприятно, — нали идваше от страна на кралицата, — и се боях да не ви окажа лоша услуга.
— Дамата млада ли беше?