Ако пишехме роман, не историческа книга, където измислицата заема твърде скромно място, можете да не се съмнявате, че щяхме да намерим случай, който би довел Салвато в Неапол, пък дори и с френските офицери, дошли да получат петте милиона дуката по условията на примирието в Спаранизе. Вместо да изпратим Салвато в театъра заедно с другарите му, или заедно с генерал Аршамбал да го натоварим с получаването на петте милиона, — от които, както си спомняте, още нищо не беше изплатено, — ние бихме го изпратили в къщата с палмата, където той беше оставил ако не цялата, то поне половината си душа, в съществуването на която така и не можеше да повярва скептично настроеният лекар от Монте Касино и вместо дълъг разказ, нелишен от интерес, макар и безстрастен, като всяко историческо повествование, бихме имали сцени, изпълнени със страх и ужас, какъвто внушаваха на бедната Луиза слуховете за извършващите се наоколо кланета. Но ние сме принудени да се ограничим с неумолимата взискателност на фактите; колкото и пламенно да беше желанието на Салвато, той трябваше преди всичко да следва заповедите на генерала си, който не знаейки нищо за непреодолимия магнит, който притегляше младия бригаден командир към Неапол, по-скоро отдалечи от него Салвато, отколкото го приближи.
В Сан Джермано, в същата минута, когато Салвато, след нощта прекарана в манастира Монте Касино, току-що се беше простил с баща си, Шампионе му заповяда да поеме командуването на седемнадесета полубригада и, която направи преглед на останалите части и повдигне бойния дух на войниците, да ги поде към Беневенто през Венефро, Морконе и Поите Ландолфо. Салвато трябваше непрекъснато да поддържа връзка с главнокомандуващия.
Оказал се в обкръжението на разбойниците, Салвато трябваше по цял ден да отблъсква неприятелските им атаки, а през нощта да открива капани и да предотвратява тайни нападения. Но Салвато, дето на тази страна, чийто език му беше роден, разбираше стратегията на голямата война, генералните сражения, благодарение на войнските си познания, хладнокръвие и мъжество, заедно с това беше много ловък във воденето на малката, война в планините, благодарение на неумолимата си дееспособност, непрестанната бдителност и този инстинкт за опасността, който е толкова силно развит при червенокожите племена в Северна Америка, описани от Фенимор Купър. По време на дългия и труден поход, когато през декември войниците трябваше да преминават замръзнали реки, да преодоляват покрити със сняг планини, да се влачат по кални, разбити пътища, те се убедиха, че Салвато живее техния живот, оказвайки помощ на ранените, поддържайки слабите, хвалейки мъжествените; всички го смятаха за душевно благороден и заедно с това, толкова обикновен човек. Без да могат да го упрекнат за нито една грешка, за нито една слабост или несправедливост, те се сплотиха около него само с чувството на уважение, с каквото подчинените се отнасят към командирите си, но и с дълбоката почит, която децата изпитват към своя баща. Като пристигнаха във Венафро. Салвато научи, че пътят или по-точно, планинската пътека, беше непроходима. Той се изкачи до Изерния по сравнително добър път, който войниците му трябваше да отвоюват на всяка крачка. От тук по обиколни пътища, през планини, гори и долини, стигнаха до селцето, по-точно малкото градче Бокано.
Бяха им необходими пет дни, за да изминат този път, който при обикновени условия можеше да бъде преодолян за един преход.
В Бокано Салвато узна за примирието в Спаранизе и получи заповед да спре и да изчака по-нататъшни заповеди.
След като Спаранизкото примирие беше нарушено, армията на Салвато продължи пътя си и като се предвиждаше с бой, зае Морконе. В Морконе Салвато научи за срещата на Шампионе с депутатите от града и за решението на главнокомандуващия, взето в същия ден, да тръгне срещу Неапол. Салвато получи заповед да мине през Беневенто и незабавно да завие към Неапол, за да помогне на генерала при настъплението на 21 януари.
На 20 вечерта, след двоен преход, войската на Салвато влезе в Беневенто.
Затишието, което съпровождаше тези преходи, разтревожи Салвато. Ако разбойниците бяха оставили свободен пътя от Морконе до Беневенто, значи те несъмнено са готвеха да го нападнат другаде, избирайки си по-добра позиция.
Салвато, който никога не беше посещавал местността, в която сега се намираше, я познаваше все пак в общи черти. Той знаеше, че може да стигне от Беневенто до Неапол само през древната долина на Кавдия — с други думи, знаменитият Кавдински пролом, където през 321 година преди Христа римските легиони под командуването на консула Спурий Постумий били разбити от самнитите и подложени на унизителното „минаване под ярема“.