Някакво вътрешно чувство подсказваше на Салвато, както това става с талантливите пълководци, че ще ги нападнат именно там.
Но той реши, тъй като картите на Тера Ди Лаворо и княжество Беневенто бяха непълни, сам да изследва местността.
В осем вечерта, преоблечен в селски дрехи, той яхна най-добрия си кон и заедно е един от верните си хусари тръгна на път.
На една левга от Беневенто той остави своя спътник с конете в малка горичка и продължи сам.
Долината постепенно се стесняваше и при лунната светлина можеше да различи мястото, където тя сякаш съвсем се затваряше.
Очевидно, именно тук римляните бяха забелязали — макар и твърде късно — клопката, в която ги бяха въвлекли.
Салвато не тръгна по пътя, а се скри между дърветата по дъното на долината и така стигна до една ферма, разположена на петдесетина крачки от тесния планински проход. Като прескочи оградата, той се озова в овощна градина. Ярка светлина падаше на земята от прозореца на ниска постройка, встрани от самата ферма. Салвато се приближи до прозореца дотолкова, да да вижда цялата стая.
Източник на ярката светлина беше голяма пещ, току-що разпалена; до нея стояха двама мъже, готвещи се да напъхат вътре стотина малки хлебчета.
Беше очевидно, че такова количество хляб не е само за фермера и семейството му.
В този момент някой силно почука на вратата на фермата, излизаща на голям път.
Един от хората каза:
— Това са те.
Салвато не можеше да види входната врата. Но той чу как тя заскърца на пантите си и скоро забеляза в светлината на горящите дърва четирима души, по дрехите на които разбра, че са разбойници.
Те попитаха кога ще е готова първата партида хляб, колко пъти за една нощ могат да заредят пещта и какво количество хляб могат да получат за четири зареждания.
Двамата пекари им отвърнаха, че към единадесет и половина могат да получат първата фурна хляб, към два — втората и към пет сутринта — третата.
Всяка фурна съдържа от сто до сто и двадесет хляба.
— Малко е, — каза единият от разбойниците и поклати глава.
— Колко ви трябват?
Разбойникът започна да брои на пръсти.
— Имаме около осемстотин и петдесет човека — каза той.
— Значи, ще се падне около фунт и половина на човек — каза един от пекарите.
— Недостатъчно е — възрази разбойникът.
— Ще трябва да се задоволите с това — мрачно каза пекарят — В пещта се събират само 110 хлебчета.
— Добре. След два часа мулетата ще дойдат.
— Ще трябва да изчакат половин чар, вече ви предупредих.
— Е! Изглежда забравяш, че сме гладни.
— Тогава вземете суровото тесто — каза пекарят — и си го изпечете сами.
Разбойниците осъзнаха, че нищо няма да получат от тези хора, които имаха само един отговор на всичките им заплахи.
— Има ли новини от Беневенто? — попита единия.
— Има. — отвърна пекарят — Преди час пристигнах от там.
— Какво се чува за французите?
— Току-що влязоха.
— Говори се, че утре на разсъмване отново ще тръгнат на път.
— Към Неапол?
— Към Неапол.
— Колко са?
— Около шестстотин.
— Ако ги подредим както трябва, колко французи може да побере твоята пещ?
— Осем.
— Какво пък, ако утре вечер хлябът не ни стигне, ще имаме печено.
Взрив от смях се разнесе в отговор на тази канибалска шега и четиримата избутвайки пекарите, блъскайки се с лакти, излязоха на големия път.
Салвато пресече градината, избягвайки осветените пространства, прескочи втория плет и последва разбойниците на около сто и петдесет крачки. Той видя как те се катериха по хълма, за да се изкачат при другарите си и започна спокойно да изучава местността при ярката светлина на луната.
Салвато видя всичко, което искаше да види. В главата му се роди план.
Той се върна покрай гората, повика хусара, яхна коня си и беше в лагера още преди полунощ.
Там завари адютанта на генерал Шампионе, този същия Вилньов, който в сраженията при Чивита Кастелана, както помним, пресече под куршумите бойното поле, за да предаде на Макдоналд заповедта за настъпление.
Шампионе съобщаваше на Салвато, че ще нападне Неапол по пладне. Молеше го да побърза колкото е възможно, за да пристигне до началото на събитието. Беше упълномощил Вилньов да остане при Салвато като адютант и предупреждаваше за опасностите на Кавдинския пролом.
Салвато разказа на Вилньов защо беше отсъствувал, после взе голям лист хартия и перо и начерта подробен план на местността, която току-що беше посетил и където на другия ден трябваше да стане сражението.