След това двамата младежи се хвърлиха в постелята и заспаха.
Събудиха се на разсъмване от барабаните на пехотата, която се състоеше от петстотин човека. Петдесет или шестдесет хусари представляваха цялата кавалерия на отряда.
Прозорците на Салвато гледаха към площада, където се беше събрала малката му войска. Той отвори прозореца и покани офицерите — един майор, четирима капитани и осем — десет поручици и подпоручици — да се качат при него в стаята.
Планът на местността, който беше начертал предната вечер, лежеше на масата.
— Господа, — обърна се Салвато към офицерите — погледнете внимателно тази карта. Трябва предварително да изучите плана на местността, където ще пристигнем и да го знаете толкова добре, колкото мен самия. Там ще ви обясня как трябва да действуваме. От вас помощници мои, от вашата ловкост и вашия ум ще зависи не само изходът на битката, но и нашето спасение. Положението е сериозно: Врагът има силово и позиционно преимущество.
Салвато заповяда да дадат хляб, вино и печено месо донесени още от вечерта, и покани офицерите на масата, за да се подкрепят, докато изучават топографията на местността, където трябваше да водят бой.
Колкото до войниците, угощаваха ги направо на площада. Там донесоха двадесет и четири огромни бутилки, всяка по дванадесет литра.
Когато приключиха с яденето, Салвато заповяда всички да се съберат. Войниците образуваха голям кръг, в средата на който влязоха Салвато и офицерите. Но тъй като цялата войска наброяваше едва около шестстотин човека, всички отлично чуваха гласа му.
— Приятели, — каза Салвато, — днес е славен ден за нас, тъй като ще победим, там където древните са били разбити. Вие сте мъже, войници, граждани, а не пионки в ръцете на завоеватели, не оръдия на деспотизма, командувани от Дарий, Камбиз и Ксеркс. Вие носите на народите, с които се сражавате свобода, а не робство; светлина, а не мрак. Знайте тогава, по каква земя стъпвате и какви народи са я тъпкали.
Преди около две хиляди години из тези планини е живяло племето на пастирите самнити. Те съобщили на римляните, че градът Лучерия, сега това е Лучера, ще бъде завладян от тях. За да помогнат на града, римляните трябвало да пресекат Апенините. Римските легиони предвождал консулът Спурний Постумий; само че, излизайки от Неапол, където ние сега отиваме, те следвали посоката, обратна на нашата. Като стигнали тесния проход в планината, където ще бъдем след два часа и където разбойниците ни очакват, римляните се оказали между два високи островърхи склона, покрити с гъсти гори. Когато стигнали най-тясното място на долината, пътя им преградила непроходима стена от отсечени и повалени дървета. Поискали да се върнат назад. Самнитите, които им прерязали обратния път, започнали да ги замерват от всички страни с огромни камъни, търкаляйки ги от върха на планината и убивайки римляните със стотици. Този капан бил подготвен от самнитския пълководец Кай Понтий. Но, като видял поражението на римляните, той се ужасил от успеха си, защото зад римските легиони стояла цяла армия, а зад армията — Рим! Той успял да унищожи два легиона от първия до последния войник единствено благодарение на гранитните канари. Като спрял временно заплашващата римляните гибел, той отишъл да се посъветва с баща си Ерений.
Ерений бил мъдрец.
— Унищожи всички, — казал му той, — или ги пусни на свобода. Убий врага си, или го направи свой приятел.
Но Кай Понтий не послушал мъдрите съвети. Той подари на римляните живота, но при условие, че ще минат под ярем, направен от тоягите и копията на своите победители.
За да отмъстят за това унижение, римляните започнали изтребителна война срещу самнитите и я приключили със завоюването на цялата страна.
Сега войници, ще видите тази земя. Тя сега не е толкова страшна: Острите скали са се изгладили, отстъпвайки място на полегати хълмове и храсталак, висок два-три фута е заменил гората, покривала някога цялата местност.
Тази нощ, мислейки за вашето спасение, се преоблякох като селянин и сам проучих всичко. Вие ми вярват, нали? Е, аз ви казвам: там, където римляните са били разбити, ние ще победим.
Викове „ура!“ и „да живее Салвато!“ се разнесоха от всички страни. Войниците прикрепиха щиковете към пушките си, запяха „Марсилезата“ и потеглиха. На четвърт левга от фермата Салвато заповяда са се спрат и прекратят пеенето. Пътят тук правеше завой.
Ако разбойниците не бяха изпратили напред разузнавачи, те не биха могли да предугадят разположението на войската. Салвато разчиташе точно на това. Разбойниците искаха да изненадат французите. Часовите, стоящи край пътя, им съобщиха за този план. Офицерите предварително бяха получили разпореждане. Вилньов с три роти заобиколи градината и залегна в гъстата трева, там, където Салвато безпрепятствено беше преследвал разбойниците. Сам той се разположи със своите петдесет хусара зад фермата. Останалите, предводителството на майора, стар боец, на чието хладнокръвие можеше да се разчита, трябваше да проведат следната маневра: давайки си вид, че са изненадани от разбойниците, да се съпротивляват известно време, после да се разпръснат и увлекат врага след себе си, давайки вид, че бягат. Трябваше да отстъпват крачка след крачка, докато не примамят врага в обкръжението на своите. Всичко, което беше замислил Салвато, се изпълни съвсем точно. След десет минутна престрелка, виждайки, че французите се огъват, разбойниците изскочиха от прикритията си с яростни викове. Изплашени от огромния брой нападатели и стремителността на натиска им, французите разбъркаха редиците си и побягнаха. Виковете и заплахите се съпровождаха с писъци и дюдюкания. Повярвали в пълното поражение на французите, разбойниците ги преследваха в безпорядък и без никакви предпазни мерки се изсипаха на пътя. Вилньов ги остави да го гонят дълго. После, като изведнъж стана и направи знак на трите си роти да се изправят, той заповяда да открият огън, в резултат на което паднаха около двеста човека. След това, презареждайки в движение оръжието си, хората на Вилньов побягнаха след разбойниците, за да заемат току-що изоставените от тях позиции. В този момент Салвато и неговите хусари изскочиха иззад фермата, пресякоха пътя на разбойниците и започнаха да размахват саби на ляво и на дясно. Разнесе се вик „стой“, мнимите бегълци се обърнаха и насочиха щикове срещу мнимите победители.