Зрелището беше страшно. Разбойниците бяха обкръжени и затворени като на арена, от една страна от войниците на Вилньов, а от друга — от майора, а по средата Салвато и неговите хусари сечеха и мушкаха.
Петстотин разбойника останаха да лежат на бойното поле. Тези, които успяха да избягат, се изкачиха по склона под двоен огън, който силно опустоши редиците им. Към единадесет сутринта всичко беше свършило и Салвато с неговите шестстотин човека, от които имаше трима-четирима убити и двадесетина ранени, продължиха пътя си към Неапол, където ги призоваваше глухия тътен на оръдията.
XII
ПЪРВИЯТ ДЕН
Армията на Шампионе едва беше изминала първите четири левги по пътя от Магдалина за Аверса, когато отпред се показа конник, който се носеше като вихър срещу тях. Това беше княз Молитерно, който бягаше от гнева на ладзарони-те.
Щом тълпата видя трицветното знаме над крепостта, из целия Неапол се разнесе викът „На оръжие!“ и всички, от Портичи до Поцуоли, които бяха в състояние да държат пушка, пика, тояга или нож, всички, от петнадесет годишно дете до шестдесет годишен старец, втурнаха към града с викове „Смърт на французите!“
Стохилядното население се отзова на фанатичния призив на свещениците и монасите, които с бели знамена в едната ръка и кръст в другата, се молеха пред отворените врати на църквите и по кръстопътищата.
Страстните им проповеди още по-силно разпалваха ненавистта на ладзароните към французите и якобинците. Убийството на якобинец или французин се считаше за богоугодно дело. Всеки убит ладзарони се превръщаше в мъченик.
Вече шест дни това полудиво население, което лесно изпадаше в ярост, се униваше от кръв, грабежи и пожари и беше стигнало до този стадий на бясно изстъпление, когато човек, превърнал се в оръдие на разрушението, мисли само за убийство, пренебрегвайки даже инстинкта за самосъхранение.
Едва до ладзароните стигна вестта, че французите се предвижват към Неапол през Каподикино и Поджореале, където вече бяха забелязали главните отряди на двете колони, докато облак прах свидетелствуваше за това, че третата колона е пресякла блатата и Пасконския път е приближила към моста Магдалина, и сякаш електрически ток разтърси тълпата, която като вихър се спусна към всички заплашвани височини.
Колоната на французите, идваща по пътя за Аверса, се командуваше от генерал Дюфрес, заменил Макдоналд, който след преговорите с Шампионе в Капуа, си беше подал оставката и сега, като запотен боен кон на принуден отдих, с трепет слушаше звуците на тръбите и барабаните.
Генерал Дюфрес имаше на свое разположение Еторе Карафа, този Кориолан на Свободата, който в името на великата богиня беше обявил война на деспотизма.
Колоната, минаваща през Каподикино, се намираше под командата на Келерман, към когото беше прикрепен генерал Руск, който пред очите на автора на тези редове, падна мъртъв при обсадата на Соасон през 1814 година: оръдейно ядро отнесе главата му.