Колоната през Поджореале се предвождаше от главнокомандуващия. С него бяха генералите Дюем и Моние.
Най-после, колоната, която беше минала блатата и приближаваше града по Посконския път, беше под командата на генерал Матийо Морис и бригадния командир Брусие.
И така, колоната, която вървеше първа, — се се движеше по най-добрия път, се предвождаше от самия Шампионе. Десният й фланг достигаше колоната от Каподикино и Келерман; от ляво бяха блатата, където маневрираше Матийо Морис, който още не беше се оправил напълно след куршума на Фра Дяволо.
Дюем, бледен от две рани, но бодър, компенсираше загубата на кръв с войнствения си плам. Той възглавяваше авангарда на Шампионе. Беше му заповядано да води бой по правилата с всеки който се изпречи на пътя му. Дюем беше човек на смелите, отчаяни начинания, който най-много ценеше храбростта и мъжеството.
На четвърт левга от Капуанската порта той срещна тълпа ладзарони от пет-шест хиляди човека. След себе си те мъкнеха цяла батарея, обслужвана от войниците на генерал Назели, които бяха преминали на тяхна страна.
Дюем изпрати Моние и неговите шестстотин войника срещу тълпата със заповед да си пробие път към батареята и овладее оръдията, поставени на малка височина, откъдето войниците обстрелваха френската колона над главите на ладзароните. Против редовна войска подобна заповед би била безумие. Врагът трябваше само да открие двустранен огън, за да унищожи за миг шестстотинте нападатели. Но Дюем не удостои ладзароните с честта да се съобразява с тях. Войниците на Моние с насочени щикове, без да се грижат за куршумите или да ударят с кинжал, се врязаха в сърцето на противника, изгубвайки се там, мушкайки с щиковете си надясно или наляво. Те си пробиваха път през неприятелските редици, както потокът тече към езерото, сред крясъци, вопли и проклятия, докато Дюем, начело на войската си, безстрастен под огъня на батареята, се изкачваше, непрестанно атакувайки хълма, зает от врага, унищожавайки опитващите да се съпротивляват артилеристи при оръдията им и откривайки от същите оръдия огън по ладзароните.
В този момент, като видя паниката в редовете на ладзароните, дюем заповяда да бият барабаните за атака на щик.
Тъй като не можеха да се организират в атакуваща колона, за да си възвърнат батареята, или каре, за да издържат натиска на Дюем, ладзароните се разпръснаха по долината, като ято подплашени птици.
Без да се занимава повече с тях Дюем взе току-що завладените оръдия и продължи към Капуанската порта.
На двеста крачки от неравната местност пред Капуанската порта, в началото на хълма Казанова, Дюем забеляза малък мост и от двете му страни къщи с крепостни стени, от зъбците на които се разнесоха изстрели, насочени толкова точно, че войниците се разколебаха. Като видя това, Моние се хвърли напред, вдигайки шапка на върха на сабята си. Но не беше изминал и десет крачки, когато се стовари тежко ранен. Няколко офицери и войници се хвърлиха напред, за да го изнесат от бойното поле. Но ладзароните отново откриха огън и трима или Четирима офицери и десетина войника паднаха ранени около генерала си; френските редици потръпнаха и авангардът започна да отстъпва.
Ладзароните се спуснаха към падналите, за да довършат ранените и обезобразяват убитите.
Като видя това, Дюем повика адютанта си, Ордано, и му заповяда за вземе две роти гренадири и на всяка цена да завладее моста.
Това бяха бойници, сражавали се при Монтебелои Риволи. Заедно с Ожеро те бяха форсирали моста Арколи; заедно с Бонапарт — моста Риволи. И сега, с наведени щикове, бегом под града от куршуми, те отблъснаха ладзароните и се изкачиха на върха на хълма. Генералът, войниците и офицерите, всичките ранени, бяха спасени; но те се намираха под кръстосания огън от прозорците и балконите. При това, по средата на улиците се извисяваше като кула триетажен дом, който изригваше огън с цялата си фасада, от най-долния етаж до върха на покрива.
Две барикади, стигащи до височината на първия етаж, бяха издигнати от двете страни на дома и преграждаха улицата. Три хиляди ладзарони защитаваха укреплението. Пет или шест хиляди, разпръснати из долината, сега се бяха присъединили към тях, минавайки през страничните улички и разграждайки плетовете.
Ордано се оказа пред препятствие, което намери за непреодолимо. Но той не бързаше да даде заповед за отстъпление. В същата минута един куршум го порази на място. Дюем пристигна със своята колона, влачейки след себе си оръдията, завладени сутринта. Разположиха топовете и след третия залп къщата се заклати, пропука се и рухна, погребвайки под отломките обитателите й и защитниците на барикадата. Дюем заповяда атака на щик и с вик „Да живее Републиката!“ развя над руините трицветното знаме.