Ладзароните през това време бяха разположили голяма батарея от 12 оръдия на една височина, господстваща над местността и купчината развалини, където се вееше френското знаме. И републиканците овладели две барикади и развалините на къщата, скоро бяха подложени на силен картечен огън. Дюем отведе колоната си зад руините на дома и заповяда на 25-ти конно-стрелкови полк да вземе със себе си на конете тридесет артилеристи, да обиколи хълма, където стоеше батареята и да удари врага в тил.
Преди ладзароните да разгадаят намеренията на стрелците, те под яростен пушечен огън, пресякоха равнината и като направих необходимата маневра, внезапно пришпориха конете и връхлетяха в галоп върху хълма. Натискът на този човешки ураган, от който земята се разтресе, беше толкова стремителен и страшен, че ладзароните изоставиха оръдията наполовина заредени. Доведените на върха артилеристи скочиха от конете и се захванаха за работа. Стрелците пък се спуснаха като лавина по срещуположния склон на хълма, преследвайки разпръсналите се из равнината ладзарони.
Като се избави от нападателите, Дюем заповяда на сапьорите да разчистят пътя към барикадата и като влачеше оръдията пред себе си, се предвижваше напред, докато републиканските артилеристи стреляха по врага, там, където той опитваше да се обедини в по-големи групи.
В този момент Дюем чу след себе си барабани, биещи в атака. Той се обърна и видя приближаващите 64-та и 73-та линейни полубригади под командуването на Тиебо, които бяха дошли бегом с викове „Да живее Републиката!“
Като чу силната канонада и разбра по честотата и безпорядъка на пушечните изстрели, че Дюем има работа с огромно множество хора, Шампионе препусна коня си в галоп и заповяда на Тиебо да се притече на помощ.
Тиебо не чака да му повтарят заповедта: той веднага вдигна своите полубригади.
Като стигнаха до полесражението, войниците преминаха моста, прекрачвайки убитите, които застилаха улиците, провряха се през разбитата барикада и се появиха точно в момента, когато Дием, вече победител, заповядваше на измъчените си войници да спрат боя.
На стотина крачки от предния отряд на Дюем се извисяваше Капуанската порта с кулите си и два реда къщи, които образуваха нещо като предградие.
Изведнъж, когато французите най-малко го очакваха, страшен пушечен залп избухна от всички прозорци и балкони на тези домове, а две малки преносими оръдия, поставени на площадката пред портата, започнаха да обсипват французите с картеч.
— А! Дявол до го вземе! — извика Тиебо — Аз се боях, че сме закъснели. Напред приятели!
Изжаднелите за битка войници, предвождани от един от най-храбрите френски офицери, влязоха в предградието под двоен огън. Но вместо да минат по средата на улицата, десният фланг тръгна от дясната й страна, стреляйки към прозорците и балконите от ляво, а левият фланг откри огън по десните, докато сапьорите, въоръжени със своите брадви нахлуха в домовете.
Храбреците на Дюем, достатъчно отпочинали, разбраха маневрата на Тиебо и като се хвърлиха след сапьорите, които бяха разчистили пътя им, се сблъскаха гърди с гърди с ладзароните. Преследвайки ги по стълбите, избутвайки ги от първия етаж на втория, от втория на третия и от третия на балконите. Тогава ладзарони и републиканци започнаха ръкопашен бой над земята. Пушечният дим закри балконите. Бегълците, които не успяваха да се доберат до тях, не разчитайки на милост от страна на французите, тъй като вярваха сляпо в това, което им бяха внушили свещениците и монасите, скачаха от прозорците и се пребиваха на паважа или пък се хвърляха върху щиковете им.
По този начин бяха завладени и очистени от ладзароните всички къщи от предградието. Тъй като нощта беше настъпила и нямаше време за атака срещу Капуанската порта и тъй като се опасяваха от някакво неочаквано нападение на ладзароните, сапьорите получиха заповед да запалят къщите. Войските на Шампионе заеха позиции пред портата, която възнамеряваха да нападнат на другия ден. Скоро от нея ги отделяше двойна огнена завеса.
През това време беше пристигнал самият Шампионе. Той прегърна Дюем и за да възнагради Тиебо за току-що проведената великолепна атака и за предишните му заслуги, произнесе:
— Пред Капуанската порта, която утре ще завладееш, те назначавам за бригаден генерал!
— Браво! — извика Дюем, възхитен от заслужената награда на своя храбър офицер. — Ето какво значи по славен път да стигнеш до славен чин!