Откъде се беше появила тази помощ, толкова неочаквана, колкото и самото нападение?
Шампионе и Дюем се спогледаха с недоумение.
Звуците от барабани и фанфари се приближиха. Разнесе се вик „Да живее Републиката!“, на който отвърнаха войниците на Шампионе. Главнокомандуващият извика:
— Войници! Това са Салвато и Вилньов! Идват от Беневенто! Да дадем урок на тези разбойници, които, обзалагам се, днес не го очакват!
Дюем и Моние престроиха каретата си в атакуващи колони, кавалеристите скочиха на конете и всичко се устреми неудържимо напред. До сутринта хусарите на Салвато, стрелците на Тиебо и щиковете на Дюем и Моние бяха превърнали войската на ладзароните в камара трупове, над която се срещнаха и прегърнаха двете френски армии с възгласа „Да живее Републиката!“
Шампионе и Салвато бързо размениха няколко кратки фрази. Салвато, както винаги, беше дошъл навреме и появяването му имаше ефекта на гръмотевичен удар.
Той със своите шестстотин войника трябваше да подкрепи Матийо Морис и Брусие. Ако раната на Матийо Морис се беше оказала сериозна, което сам той предполагаше, или ако винаги рискуващият генерал отново излезеше на огневата линия и получеше нова рана, Салвато щеше да поеме командуването.
Той предаде на генерал Морис заповедта да нападне моста Магдалина на разсъмване. Този мост се намираше под защитата на укрепените домове в предградията Марина и Сан Лорето. Зад тях, като гръбнак на отбраната, се извисяваше фортът Кармине, защитен от шест оръдия, батальон албанци и хиляди ладзарони, към които се бяха присъединили хиляди войници, завърнали се от Ливорно.
Към три часа през нощта събудиха Шампионе, който спеше, загърнат в плаща си.
Адютантът на Келерман му съобщи последните новини за нощната експедиция на Карафа към замъка Сан Елмо. Под прикритието на тъмнината Еторе беше преминал хълмистата местност между Каподимонте и замъка. Освен големите трудности на придвижването, заради неравностите на терена, той трябваше в продължение на четири часа да води непрекъсната, често неравна и винаги кръвопролитна битка. Трябваше да преодолее една след друга пет хиляди клопки и освен това въстаналия квартал на Неапол.
Крепостта го поддържаше според възможностите си, стреляйки с халосни заряди, от страх да не сгреши и вместо враговете да порази приятелите. Еторе Карафа не раздели хората си на два отряда, а събра всичките си сили и когато ладзароните мислеха, че той ще се насочи към замъка, ги хвърли в атака срещу манастира Сан Мартино. Ладзароните, които не очакваха това, опитаха да се защитят, но напразно. Патриотите, които жадуваха да покажат на французите, че на никого не отстъпват по мъжество, поведоха колоната и с викове „Да живее Републиката!“ първи се втурнаха в манастира. След по-малко от десет минути ладзароните бяха прогонени от там и французите затвориха вратите му. Сто републиканци, както беше уговорено, останаха в манастира; други двеста по откоса Петрио се изкачиха в крепостта, чиито врати се отвориха пред тях не просто като пред съюзници, но и като пред освободители.
Николино помоли да предадат на Шампионе молбата му: утре, при първите лъчи на слънцето, да даде сигнал за начало на сражението с оръдеен изстрел.
Тази чест му беше предоставена и генералът изпрати адютанта си да съобщи на всички командири, че сигналът за атака ще бъде оръдеен залп, даден от неаполитанските патриоти от крепостта Сан Елмо.
XIV
ВТОРИЯТ ДЕН
Точно в шест сутринта огнена стрела проряза сумрачното небе над мрачната грамада на замъка и се разнесе оръдеен изстрел: сигналът беше даден.
Отговориха му тръбите и барабаните на французите и от всички височини, подсилени през нощта с оръдия, едновременно блесна огън и общият оръдеен залп прокънтя из улиците на Неапол.
По този сигнал французите започнаха атака срещу Неапол от три страни.
Келерман, който командуваше десния фланг, се съедини с Дюфрес и нападна града през Каподимонте и Каподикино. Двойната атака трябваше да се слее пред вратите на катедралата Сан Дженаро на улица Тория.
Шампионе беше решил да премине през Капуанската порта, пред която Тиебо беше произведен в чин бригаден генерал и да влезе в града по улиците Трибунале и Сан Джовани а Карбонара. Най-после Салвато, Матийо Морис и Брусие трябваше, както вече казахме, да форсират моста Магдалина и да завладеят замъка Кармине. През площада на Стария пазар трябваше да се изкачат до улица Трибунале и по брега на морето, да стигнат вълнолома.