Граждани,
За малко спрях отмъщението на моите войници, предизвикано от ужасните безчинства и яростта на някои лица, заплатени от вашите убийци. Зная колко добър е неаполитанският народ и от все сърце скърбя за злото, което бях принуден да му причиня. Тези минути спокойствие посвещавам на възможността да се обърна към вас, както баща би се обърнал към своите непокорни, но неизменно любими деца, за да ви кажа:
Откажете се от безполезната съпротива, хвърлете оръжието. Хората, имуществото и религията ще останат неприкосновени.
Всяка къща, от която се раздаде изстрел, ще бъде изгорена, а обитателите й разстреляни. Но ако спокойствието се възобнови, ще забравя миналото и небесната благословия ще се спусне отново над този щастлив край.
Неапол 3-ти Плювиоз VII. г. на Републиката
След приема, оказан на Вилньов, не оставаше никаква надежда, поне за този ден. В четири часа неприятелските действия се възобновиха с още по-голяма ожесточеност от преди. Дори нощта, спуснала се от небето, не можа да раздели сражаващите се. Едни продължаваха да стрелят в тъмнината, други заспиваха направо на земята, сред трупове, гореща пепел и пламтящи развалини.
Френската армия, изнемогваща от умора, изгубила хиляда човека, повечето убити, отколкото ранени, все пак издигна трицветното знаме над крепостта Кармине, замъка Капуано и Болницата за бедни.
Както вече казахме, почти една трета от града беше в техни ръце.
Беше дадена заповед да не оставят оръжието през нощта, да запазят заетите позиции и на разсъмване да възобновят боя.
XV
ТРЕТИЯТ ДЕН
Не само заповедта на главнокомандуващия, но и грижата за собствената безопасност принуждаваха войниците нито за миг да не се разделят с оръжието. През цялата нощ камбаните на всички църкви, разположени в кварталите, където още нямаше французи, биеха непрекъснато. Ладзароните се опитаха да атакуват френските аванпостове, но навсякъде бяха отблъснати със значителни загуби.
През нощта всеки командир получи разпорежданията за другия ден. Салвата, който се яви при генерала с доклад за превземането на крепостта Кармине, получи заповед с двете предни колони да тръгне по брега на морето към Новия замък и да го завладее, каквото и да се случи, за да може незабавно да обърне всичките му оръдия срещу ладзароните. Моние и Матийо Морис с третата част от войската трябваше да удържи своите позиции, а Келерман, Дюфрес и главнокомандуващият, след като се съединят на улица Фория, щяха да си пробият път към улица Толедо през площад Пиние.
Към два часа през нощта в бивака на главнокомандуващия в Сан Джовани а Карбонара се яви човек в селски дрехи. От пръв поглед генералът позна в него Еторе Карафа.
Карафа идваше от замъка Сан Елмо, за да съобщи, че в крепостта има малко боеприпаси и ще могат да дадат само пет-шестстотин изстрела. Те не искат да хабят снарядите напразно, но на другия ден, за да помогнат на французите, атакуващи ладзароните фронтално, те ще се сражават в тила им и от крепостните стени ще поразяват с оръдията си врага, навсякъде, където го забележат.
Уморен от бездействие, Еторе беше дошъл не само, за да донесе тези сведения на генерала, а и за да вземе участие в утрешното сражение.
В седем сутринта зазвучаха фанфари и забиха барабани. През нощта войниците на Салвато се бяха придвижили напред. С четиристотин войници по даден сигнал, той заобиколи Дуана отзад и бегом се устреми към Новия замък. В тази минута щастливият случай му дойде на помощ.
Николино, който също нямаше търпение да участва в боевете, се разхождаше по крепостните стени и подканяше артилеристите си де изразходват неголемия запас снаряди, който им оставаше.
Един от тях, който беше по-смел, го повика.
Николино се приближи.
— Какво има? — попита той.
— Виждате ли знамето, което се развява над Новия замък? — на свой ред го запита артилеристът.
— Разбира се, — отвърна младият човек, — и дори ще ти призная, че ме дразни твърде много.
— А бихте ли ми разрешили да го сваля?
— Как?
— С оръдеен снаряд.
— А ще успееш ли?
— Надявам се, господин офицер.
— Колко изстрела ще са ти необходими? — Три.
— Какво пък! Съгласен съм. Но те предупреждавам, че ако не го свалиш с третия изстрел, ще лежиш три дни в карцера.
— А ако го сваля?
— Ще получиш десет дуката.
— Готово! Разбрахме се!
Артилеристът насочи оръдието си и запали фитила: гюл-лето разкъса знамето между герба и дръжката.
— Не е лошо! — каза Николино. — Но още не е съвсем точно.
— Виждам, — отвърна артилеристът. — Сега ще се прицеля по-добре.