Оръдието беше насочено за втори път, с още по-голямо внимание.
Артилеристът се съобрази с посоката на вятъра и пресметна отклонението, повдигна ствола на оръдието, наведе го отново, изменяйки с една стотна линията на прицела, и поднесе горящия фитил. Разнесе се силен грохот, който заглуши всички останали шумове, и знамето, подрязано в основата си, рухна тежко.
Николино изръкопляска и даде на артилериста обещаните десет дуката. Той не се съмняваше, че това произшествие щеше да има голямо влияние върху хода на събитията.
В този момент Салвато, начело на колоната си, приближаваше към Имаколатела. Както винаги, вървеше отпред. Той видя падането на знамето и макар да разбра, че попадението е случайно, възкликна:
— Свалиха знамето — крепостта се предава! Напред, приятели мои, напред!
И той се хвърли на щурм срещу крепостта.
Защитниците, от своя страна, като не виждаха вече знамето, предположиха, че са го свалили нарочно и решиха, че има измяна. Последва объркване и огънят отслабна. Салвато използва моментното спокойствие и бегом пресече улица Пилиеро. Той изпрати напред сапьори да разбият вратата; взривът я помете нацяло. Тогава той се втурна в отвора и извика:
— След мен!
Десет минути по-късно Новият замък беше превзет и крепостното оръдие, насочено срещу площада на Замъка и склона Джиганте, накара ладзароните да търсят спасение в излизащите на този площад улици, където намираха убежище от снарядите по къщите.
Бялото знаме незабавно беше заменено от френския трибагреник.
Часовият от кулата на замъка Капуано предаде на Шампионе новината за падането на крепостта.
Трите замъка, които стояха по върховете на триъгълника, затварящ в чертите си града, бяха под контрола на французите.
Когато Шампионе получи известието за превземането на Новия замък, колоната му току-що се беше съединила с войниците на Дюфрес на улица Фория. Генералът изпрати Вилньов по брега, където нямаше ладзарони, при Салвато, за да го поздрави и да му предаде заповедта веднага да се яви при главнокомандуващия, като възложи охраната на Новия замък на някой от офицерите.
Вилньов завари младия бригаден командир на крепостната стена; той внимателно оглеждаше местността в посока към Мерджелина. От тук можеше да различи скъпата на сърцето му Къща с палмата, която през последните два месеца беше виждал само в мечтите си. Всички прозорци бяха затворени, но с помощта на далекогледа успя да забележи, както му се стори, че вратата към градината е отворена.
Заповедта на генерала прекъсна заниманието му. Той веднага се отзова на заповедта, донесена от Вилньов, метна се на коня и препусна в галоп.
В момента, когато Шампионе и Дюфрес, вече обединени, отблъскваха ладзароните към улица Толедо и ужасната стрелба отново започна, не само от площад Пиние, но и от всички прозорци, над стените на крепостта Сан Елмо се появи облак дим и се разнесе оглушителен залп на множество едрокалибрени оръдия, който вся смут в редиците на ладзароните.
Николино беше удържал думата си.
Докато драгунският полк, като бурен поток, се спускаше по улица Стела и се устремяваше напред, зад Бурбонския музей се чу ожесточена пушечна стрелба. Това беше Келерман, който на свой ред се съединяваше с войските на Дюфрес и Шампионе.
За минута площад Пиние беше очистен от неприятеля и тримата генерали можеха да си стиснат ръцете.
Ладзароните се сражаваха, отстъпвайки през улица Санта Мария ин Константинополи и улица Студи. Но за да пресекат площад Санто Спирито и Меркатело, те трябваше да минат под огъня на крепостта Сан Елмо и макар че се предвижваха бързо, смъртта няколко пъти посети редиците им.
Докато ладзароните отстъпваха, при Шампионе доведоха един от народните вождове, хванат в плен след отчаяна съпротива. Целият окървавен, с разкъсани дрехи, страшно лице и насмешка в гласа, той представляваше истинския неаполита-нец, доведен до крайна степен на възбуда.
Шампионе повдигна рамене и, като му обърна гръб, каза:
— Добре. Разстреляйте този юнак за назидание!
— Виж ти! Значи, Нано е сгрешила! — заяви ладзароните. — Аз трябваше да стана полковник и да умра на бесилката, а съм само капитан и сега ще ме разстрелят! Това поне ме успокоява за съдбата на милата ми сестрица!
Шампионе чу тези думи и вече смяташе да разпита осъдения, но тъй като в тази минута видя конник, препускащ в галоп по улицата, и позна в него Салвато, вниманието му изцяло се прехвърли към новопристигналия. Дръпнаха ладзароните встрани, до стената на Бурбонския музей, искаха да му завържат очите.
Той се възмути.