— Генералът заповяда да ме разстреляте, не е давал нареждане да ми завържете очите!
При звука на този глас Салвато потръпна, обърна се и позна Микеле. Микеле също позна младия офицер.
— Кръв Христова! — извика ладзарони. — Кажете им, сеньор Салвато, че не трябва да ми завързват очите преди разстрел! — и, като отблъсна обкръжаващите го хора, той скръсти ръце на гърдите си и се облегна на стената.
— Микеле! — възкликна Салвато. — Генерале, този човек ми спаси живота! Моля ви, оставете го жив!
— И без да чака отговор, уверен в съгласието на генерала, Салвато скочи от коня си, разбута войниците, които вече насочваха пушките си и се хвърли в обятията на ладзароните, притискайки го до сърцето си.
Шампионе веднага осъзна каква полза може да извлече от това произшествие. Правосъдието е велик пример, но актът на милосърдие понякога струва много повече.
Той веднага даде знак на Салвато да му доведе Микеле. Около генерала и двамата младежи се събра огромен кръг. Той се състоеше от французи — победители и освободени патриоти, дотичали да поздравят Шампионе и да молят за покровителство.
Главнокомандуващият, който превишаваше с цяла глава събралите се, вдигна ръка в знак, че иска да говори. Настана тишина.
— Неаполитанци, — каза той на италиански, — смятах, както видяхте, да разстрелям този човек, заловен с оръжие в ръка и сражавал се против нас. Но моят бивш адютант, бригадният командир Салвато, ме моли да го пощадя, тъй като му бил спасил живота. Аз не само съм съгласен да го помилвам, но искам и да наградя човека, спасил живота на френски офицер.
После, като се обърна към възхитения Микеле, го попита:
— Какъв чин имаше при другарите си?
— Бях капитан, ваше превъзходителство, — отвърна пленникът. И със свойствената за земляците му словохотливост добави: Но, струва ми се, няма да спра до тук. Една врачка ми предсказа, че ще стана полковник и после ще ме обесят!
— Мога и искам да изпълня само първата част от предсказанието, — каза генералът. — и ще го направя. Назначавам те за полковник на Партенопейската република. Събери си полк. За заплатата и мундира ти ще се погрижа сам.
Микеле подскочи от радост.
— Да живее генерал Шампионе! — извика той. — Да живеят французите! Да живее Партенопейската република!
Бяхме казали, че генерала и младежите обкръжаваше група патриоти. За това възгласите на Микеле предизвикаха по-широк отклик, отколкото можеше да се очаква.
— Неаполитанци, — продължи Шампионе, обръщайки се към заобикалящия го народ, — казвали са ви, че французите са нечестивци, които не вярват нито в Бога, нито в Мадоната, нито в светиите. Излъгали са ви. Французите дълбоко почитат и Бога, и Мадоната, и особено Сан Дженаро. И като доказателство за това знайте, единствената ми грижа е да осигуря уважение към църквата и мощите на блажения епископ на Неапол, пред които искам да поставя почетна стража, ако Микеле поеме задължението да я съпроводи до катедралата.
— Съгласен съм! — извика Микеле, мачкайки червения си вълнен калпак. — Съгласен съм! Нещо повече: отговарям за това!
— Особено ако ти дам за началник твоя приятел Салвато, — каза му тихо генералът.
— Ах, генерале! Ще умра за него и за моята сестричка!
— Чуваш ли, Салвато? — обърна се Шампионе към младия офицер. — Това е най-важното поръчение. Трябва да завербуваме Сан Дженаро за делото на републиканците.
И сигурно трябва да му закача трицветна кокарда? — попита, смеейки се младият човек. — Не мисля, че имам призвание, за дипломат. Но какво да се прави! Ще направя всичко възможно.
— Перо, мастило и хартия! — заповяда Шампионе.
Всички побързаха да изпълнят поръчението и след минута той вече можеше да избира хартия и перо.
Без да слиза от коня си, генералът написа на ръка на седлото писмо до кардинала — архиепископ:
„Ваше Преосвещенство!
Спрях временно яростта на моите войници и отмъщението за извършените престъпления. Възползвайте се от това примирие, за да отворите всички църкви. Положете светите мощи на олтара и се молете за мир, ред и подчинение на законите. При тези условия ще забравя миналото и ще положа всички усилия, за да осигуря уважение към религията, народа и собствеността.
Съобщете на народа, че които и да се тези, против които ще трябва да се вземат най-сурови мерки, аз ще спра грабежите и мирът и спокойствието ще се възцарят в този нещастен град, който беше предаден и измамен. Но в същото време заявявам, че ако от някой прозорец се раздаде един изстрел, къщата ще бъде изгорена, а обитателите й разстреляни. Изпълнете дълга на Вашето звание, и Вашето религиозно усърдие, надявам се, ще бъде от полза за общото благо.