В Италия има убийство и тираноубийство.
Първото е убийство на човек от човек; второто — убийство на тиранин или служител на тиранията. Видяхме, впрочем, че северните народи — имаме предвид немците — споделят сериозно това нравствено заблуждение.
Немците са създали почти култ към Карл Занд, убил Коцебу и Щабс, нападнал дори Наполеон. Неизвестният убиец на Роси и Аджесилау Милано, който се опита с удар на щика си да прободе Фердинанд П-ри по време не военен парад, се считат в Рим и Неапол не проста убийци, a тираноубийци.
Това не оправдава, но обяснява покушенията на италианците.
При деспотичния режим в Италия, образованието винаги е било класическо, следователно — републиканско. Класическото образование прославя политическото убийство, което нашите закони заклеймяват, а нашата съвест осъжда.
И това е вярно, не само защото популярността на Луи Филип се поддържаше благодарение на многочислените покушения срещу него през осемнадесетте години на царуването му, но и за това, че тази популярност беше придобита впоследствие.
Ако поръчате във Франция служба в памет на Фиеско, Алибо и Льоконт, кой ще се реши да я посети? Може би само някоя престаряла майка, благочестива сестра или син, невинен за престъпленията на баща си.
На всяка годишнина от смъртта на Милано в Неапол отслужват меса за спасение на душата му; всяка година църквата излиза на улицата.
И действително, славната история на Италия е събрана между покушението на Муций Сцевола срещу краля на етруските и убийството на Цезар от Брут и Касий.
Но какво направил сенатът след признанието на Муций Сцевола, че е смятал да убие Порсена, когато убиецът, помилван от врага на Рим, се върнал в столицата с изгорена ръка?
В името на Републиката сенатът наградил убиеца и в името на Републиката, която спасил, му предоставели голяма имение.
А какво направил Цицерон, известен н Рим като особено честен човек, когато Брут и Касий убили Цезар?
Той добавил нова глава към книгата си „За задълженията“, за да докаже, че когато член на обществото стане вреден за това общество, всеки гражданин, ставайки хирург в политиката, има право да отсече този клон от тялото на обществото.
След всичко казано ще отбележим, ако ние самонадеяно вярваме в това, че тази книга има някаква ценност, каквато в действителност тя не притежава, то все пак молим всички философи и дори съдии да претеглят внимателно тези съображения, които не вземат под внимание нито адвокатите, нито даже подсъдими, всеки път, когато италианец, и особено италианец от южните провинции, се окаже замесен в политическо убийство.
Франция е достатъчно цивилизована, за да сложи в един ред Лувел и Ласенер, и ако тя прави изключение за Шарлота Корде, това е случай на морално заблуждение, за което е виновен самият Марат.
IV
КЪДЕТО СЕ СЛУЧВА ТОВА, КОЕТО ТРЯБВАШЕ ДА СЕ СЛУЧИ
Както вече казахме, примирието беше подписано на десети декември, и Капуа, според условията на договора, премина към французите на 11-ти.
На 13 декември княз Пинятели извика в двореца представителите на града. Целта му беше да ги подтикне, да намерят начин за събиране на половината контрибуция от едрите собственици и богатите търговци в града. Сумата трябваше да бъде изплатена след един ден, но депутатите, които за първи път бяха приети любезно, категорично отказаха да поемат тази неблагоприятна мисия, дето заявиха, че това изобщо не ги засяга и нека този, който е поел такова задължение, си го изпълни сам.
От 14 до 20 декември събитията ставаха все по-страшни с всеки изминал ден. На 14 осем хиляди войници на генерал Назели, отново качени на корабите в устието на Волтурно, влязоха в неаполитанския залив с оръжие и боеприпаси.
Тези хора можеха да бъдат разположени на пътя от Капуа за Неапол и, с поддръжката на тридесет хиляди ладзарони, да осигурят непристъпността на града.
Но загубилият всяка популярност Пинятели, се чувстваше не до там стабилен, за да вземе подобно решение, а това беше крайно необходимо за предотвратяване на надвисналата опасност от нарушаване на примирието. Говорим за „надвиснала заплаха“ защото, ако петте милиона, от които още не беше изплатено дори едно су, не бъдеха внесени на следващия ден, примирието по право би се считало нарушение.
От друга страна, патриотите желаеха това нарушение, което задържаше французите, техните братя по дух, в похода към Неапол.
Княз Пинятели не предприе никакви мерки спрямо осемте хиляди войници в пристанището. Като видяха това, ладзароните се хвърлиха към лодките, стоящи покрай брега от моста Магдалина до Мерджелина, доплуваха до пристигналите кораби и завладяха пушките, оръдията и снарядите. Войниците позволиха да ги обезоръжат, без да окажат никаква съпротива.