— Не бих разчитала на услугите на някой от тези господа — злобно каза Маргарет и Ема бе принудена да се съгласи:
— Бе прищявка от тяхна страна, защото останали разочаровани от днешния лов.
— Но и мисис Блейк ни навести. Още не сме ви казали за мисис Блейк! — вметна с жар Елизабет.
— И коя, моля ви се, е мисис Блейк? — запита Джейн пренебрежително и подигравателно. — Мисис Блейк! Никак не звучи като име, което да буди големи надежди. Неинтересна и банална фамилия. Мисис Блейк! Хм! Прилича на име на простодушна скучна провинциалистка.
— Изцяло грешиш, скъпа! — горещо възкликна Елизабет. — Мисис Блейк е приятна и изключително изискана. Тя е сестра на мистър Хауард, капеланът на замъка Озбърн, и мисля, че има връзки с не по-малко високопоставени и знатни хора, отколкото лейди Озбърн. А съпругът й току-що е произведен капитан. От флота.
— О! Е, много ми е приятно да го чуя. Офицерите от флота навярно винаги са безупречни — снизходително произнесе Джейн, като вероятно си спомни, че Блейк не бе по-банално име от Уотсън. — Вярно, чух да се говори в Кройдън, че лейди Озбърн щяла да се омъжва за мистър Хауард.
— Какво — възкликна възмутена Маргарет, — възможно ли е? Вдовица на барон да падне толкова ниско? И положително трябва да е десет години по-стара от него, та дори и двайсет!
— Да, скъпа, но във висшите среди на подобна огромна разлика във възрастта се придава малко значение. Освен това лейди Озбърн изглежда прекрасно и годините изобщо не й личат. Ако съди по вида й, човек би помислил, че е най-много трийсетгодишна: тя притежава толкова изтънчена хубост с тия прекрасни сиви очи и тъмни мигли, пък и каква изящна осанка има и говори така умно и изискано. Ни най-малко не прилича на онази нейна червенокоса дъщеря. Виждала съм лейди Озбърн много пъти от разстояние на баловете в Кройдън, понякога в компанията на мистър Хауард. Вярно, наистина, тя би могла да си намери значително по-добра партия, но също така е ясно, че този господин й е легнал на сърцето, а и той, не може да се отрича, е доста представителен. Има чудесна фигура. Чувала съм да говорят, че покойният й съпруг, лорд Озбърн, бил направо грубиян и родителите й, семейство Бънги, я убедили, дори принудили да сключи онзи брак. Несъмнено този път тя смята, че има право да постъпи в съответствие със собствените си желанията. Осигурила е наследник, с което е изпълнила задълженията си.
Ема не успя да се сдържи и попита:
— А мистър Хауард също ли е толкова привързан към нейно благородие? Известно ли е дали той самият желае тази женитба?
— Господи, дете, та тя разполага със състояние от десет хиляди лири годишно! Ще бъде голям глупак, ако не отговори на желанията й. Чувала съм да говорят, че бил много отстъпчив. А тези високопоставени дами са свикнали всичко да става според волята им. Те преодоляват всякакви препятствия. А пък самият мистър Хауард, въпреки целия си ум и красива външност, не е богат.
Ема въздъхна. Не успя да надвие чувството на огромно съжаление, че мъж, тъй явно надарен с вкус, проницателност, интелигентност и дълбочина, се оставя да бъде ловко впримчен в толкова неподходящ брак. Ако действително бе така „Та какво, помисли си тя, знам аз за неговите вътрешни желания и намерения? Танцувах два танца с него на онзи бал, нищо повече. А и къде свърша благоразумието и започва пресметливостта? Твърде вероятно е той да съумее да използва десет хиляди лири годишно за по-добри цели, отколкото би го сторила дамата, ако остане сама или се омъжи за друг. Пък и от моя страна е чиста самонадеяност да правя преценки, след като познавам този мъж тъй бегло, а лейди Озбърн — никак. Тя може да е истински благородна и добросърдечна и да заслужава любовта му.“
Стремейки се да отклони мислите си от темата, която не би могла да й донесе нито утеха, нито облекчение, Ема се заслуша в разговора на останалите.
Те бяха започнали да разказват на Елизабет за срещите си със стари приятели и познати.
— Колко се е състарила горката мисис Селбърн! Едва я познах! — и по-нататък: — Господи! Каква потресаваща промяна у Фредерик Уинстън! Едно време той беше толкова елегантен, истински франт, а сега изглежда направо като фермер, дори провинциалист на средна възраст!
Разказите на Робърт и Маргарет бяха все в тоя дух и ако се съди от начина, по който сестрата описваше изумителната всеобща изостаналост и упадък в областта, можеше да се помисли, че е отсъствала от Стантън по-скоро три години, а не три месеца. Джейн се ограничаваше със забележки за дрехите и с безкрайното си учудване, че само на дванайсет мили от Кройдън — този център на модата и блестящия вкус — начинът на обличане можеше да е тъй недопустимо остарял.