Тя почука на вратата на баща си и влезе. Самата тишина и спокойствие на неговата стая й подействаха освежаващо след високите самодоволни гласове и баналните приказки, които трябваше да слуша долу. И когато той каза: „А, Ема, мое мило дете, ще се радвам, ако поседиш малко при мене и ми почетеш“, за нея бе истинско щастие да му окаже тази услуга. Баща й бе седнал в кресло до камината, но тя го убеди, че в леглото ще се чувства по-удобно и му помогна да се премести.
Мистър Уотсън помоли да му бъде прочетено нещо от проповедите, които бе събрал през годините. Притежаваше голяма колекция, тъй като ги бе писал и съхранявал още от дните, когато участваше много дейно в живота на енорията.
— Реших да ги предложа за публикуване — каза той на Ема. — Мистър Хауард ме осведоми, че книгите с проповеди, подобни на написаната от преподобния Фордайс, се търсят много на пазара в наше време, когато — уви — младите свещеници не полагат нужното усърдие да подготвят свои собствени текстове. Мистър Хауард любезно обеща да ме съветва при подготовката на сборник от мои избрани работи. Затова ще ти бъда признателен, мила, ако ми помогнеш, като четеш написаното на глас, за да си опресня паметта.
— Нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие, татко.
И това бе самата истина. Съчиненията представляваха отмерени, добре обосновани и понякога неудържимо вълнуващи проповеди, като онази, например, която мистър Уотсън бе произнесъл след смъртта на жена си. През следващите седмици Ема прехвърли по-голямата част от творбите, четейки ги неизменно всеки ден на баща си, и получи щастливата възможност да се запознае с цялата им мъдрост.
Но през тази първа вечер той я спря след двайсет минути.
— Благодаря ти, дете мое. Това ме успокои и унесе. Мисля, че сега ще намеря мир в съня си. Днешният ден се оказа донякъде мъчителен. Някой не ме ли осведоми, че Пенелъпи се била омъжила? Но сега това няма значение. Лека нощ, мила, ти имаш нежен глас — „прекрасно нещо у една жена“, както се е изразил поетът. Напомняш ми за скъпата си майка.
Ема се почувства възнаградена, докато гасеше пламъка на лампата и на пръсти излизаше навън. Тези кратки минути на спокойствие и душевен отдих за нея бяха по-ценни от всичко останало, случило се през този изпълнен с разнообразни събития ден.
Четири дни по-късно Робърт и Джейн се завърнаха в Кройдън, като отново отведоха със себе си Маргарет. С половин уста бе отправена покана и към Ема да замине с тях, тъй като антипатията на Джейн беше изтласкана на по-заден план от неоспоримия факт, че гардеробът на най-младата зълва, набавен под ръководството на леля Търнър с многото й пари и превъзходен вкус, щеше да се превърне в предмет на голям интерес и оживено обсъждане в кръга от приятели в Кройдън. И тъй, предложението бе направено, но с такова безразличие и неискреност, че за Ема не бе никак трудно да го отхвърли.
— Благодаря ви, но баща ми ме помоли да му изчета на глас всички негови проповеди. За това ще са необходими седмици, а сестра ми Елизабет е прекалено заета, а и не обича да чете…
— Охо, скъпа Ема, боя се, че си истинска интелектуалка! — възкликна лукаво Джейн. — Бедничката Маг и аз никога няма да успеем да те настигнем — толкова учена ще станеш, след като изчетеш всички тия проповеди. Не съм ли права, Маг, любов моя? Налага се ние, нещастните, да се ограничим с обсъждания на десените на батистата и на панделките с перли. Е, скъпа Ема, трябва да дойдеш в Кройдън друг път — нали така, Робърт, Маги? През пролетта ще подновим най-настойчиво молбите си, а засега следва да сме доволни и от това, че връщаме нашата очарователна Маг при безутешния мистър Хобхаус, ако междувременно той не е умрял от мъка…
Робърт я заподканя да приключи, за Бога, със сбогуването и да се качва в каретата, иначе нямало да стигнат вкъщи за вечеря.
Заминаването на Маргарет предизвика огромно облекчение у Ема. Тя се укоряваше заради липсата на сестринска любов, но бе достатъчно честна да признае, че бе почти невъзможно човек да харесва тази най-близка й по възраст сестра, която, макар и нелишена от проницателност и ум, не полагаше никакво старание да схване потребностите на другите и обичаше единствено себе си. След завръщането си в пасторския дом Маргарет отначало, явно водена от желанието да впечатли Ема със своето добро отношение, бе възприела мило и ласкаво държане, почти разнежено и почтително бе разтегляла думите, бе изразявала само най-възхитителни чувства на съвършена благонамереност и не бе открила у сестра си нищо, което да не е достойно за похвала. Но постепенно, дали защото реши, че мнението на Ема е без значение, или понеже й се стори твърде трудно да поддържа подобно поведение, Маргарет се върна към очевидно обичайните си маниери. Вайкаше се, дразнеше и гневеше от липсата на удобства в пасторския дом и непрекъснато отправяше сприхави нападки срещу Елизабет, която отдавна привикнала, ги понасяше с безучастно спокойствие.