— Замълчи, дете! Какво ще си помисли мис Уотсън за нас? Ще си направи изводът, че не вършим друго, освен да клюкарстваме за съседите си.
3
Следващият ден беше неделя и Ема и Елизабет заедно се връщаха от църквата в Стантън след литургията, отслужена от помощника на енорийския свещеник, младия мистър Маршал за щастие старата бавачка се бе възстановила достатъчно, за да поверят мистър Уотсън на грижите й, когато по алеята към пасторския дом за кой ли път ги изненада тропотът на конски копита.
— Ох, дали не е пак Том Мъсгрейв и то тъй скоро? — жално възкликна Елизабет. — Не, невъзможно е! При това в неделя, нали?
За миг Ема бе озарена от спомени и напразни надежди. Спомни си за мистър Хауард, как яздеше към нея в Озбърн парк и как лицето му светна, щом я видя. Знаеше, че това е безумие, тъй като точно в този момент той приключваше собствената си литургия в църквата в Уикстед. Нещо повече — бе твърде вероятно след това да се върне в замъка Озбърн, за да обядва традиционното неделно печено говеждо в компанията на лейди Озбърн и нейното семейство. Не, колкото и често да се появяваше подобна мисъл, за да я мъчи, Ема бе длъжна да изхвърли натрапчивия образ на мистър Хауард от съзнанието си.
В този миг Елизабет радостно възкликна:
— Сам! Мили Сам! Каква прекрасна изненада! Изобщо не очаквахме да те видим. Само дето — малко тъжно прекрати излиянията си тя — татко много ще се огорчи, че си изминал на кон цялото това разстояние в неделя… О, Боже, боя се, че той ще бъде потресен и разстроен от твоята постъпка…
— Ами, ами, Лайза, мисля, че той изобщо няма да обърне внимание — отвърна брат й Сам, като прехвърли крак през лъка на седлото, скочи долу и сърдечно прегърна сестра си. — Обзалагам се, че татко едва ли различава дните, след като почти не излиза от стаята си.
— Не, братко, много грешиш, той стриктно следи календара и с неизменно постоянство чете съответната молитва за всеки ден. Въпреки това съм сигурна, че ще бъде щастлив да те види. Но ти не обърна внимание на сестра ни Ема, която, предполагам, е основната причина за твоето посещение.
— Еми? Ама това ли е нашата малка Еми? — възкликна Сам и се обърна да я огледа. — Аз те взех за някоя високопоставена дама от областта — станала си толкова модерна и красива! — И той с размах й направи дълбок поклон.
— Хайде, стига, Сам! — със смях каза Елизабет. — Не е станала толкова високопоставена, че да не можеш да я целунеш.
— Май наистина започвам да разпознавам личицето на нашата малка Ем — отбеляза Сам и изпълни поръчката на Елизабет с усмивка, в която имаше много обич. Тя също започна да открива в него чертите на своя някогашен другар в игрите. Към Сам, по-младия от братята си, винаги бе изпитвала особена привързаност. Само четири години по-голям от нея, той често взимаше участие в детските й игри, дялкаше й пумпали от дърво, водеше я на разходки и й разказваше приказки. Когато напусна семейния дом, за да бъде осиновена от вуйчо и леля Търнър, Ема дълбоко скърбеше от раздялата със Сам. Той беше обещал да й пише и бе спазвал честно обещанието си в продължение на дълги години. Но по-късно следването и лекарската практика изискваха много време и писмата станаха кратки и не тъй редовни.
Сега Ема изучаваше Сам с непресторена радост и интерес.
Той се бе превърнал в представителен млад мъж. Не беше красавец, но определено бе представителен. Тъмнорусата му коса бе късо подстригана по последна мода. Като брат си и баща см беше донякъде дребен на ръст, малко по-висок от Робърт, със стегната мускулеста фигура и лек загар в резултат на многото часове, прекарани върху седлото. Чертите на Сам не привличаха вниманието, но умните живи сиви очи му придаваха чар, а на изразителното лице бяха изписани такава жизнерадост, прямота и доброжелателство, че, без да го познават, хората инстинктивно го харесваха от пръв поглед. В момента обаче жизнерадостта му бе изчезнала. Сам с любов беше поздравил и двете си сестри, но после усмивката му взе да чезне и той каза:
— Дошъл съм и да получа вашата утеха, Лайза: семейство Едуардс не е съгласно да ме приеме за кандидат на дъщеря им.
— О, Сам! Толкова ми е мъчно! Но — добави доста потресена Елизабет — ти нали не си посетил семейство Едуардс днес, в неделя, за да говориш по подобен въпрос? Това положително не би те издигнало в техните очи.
— Какво можех да направя, Лайза? Зает съм през цялата седмица — обикалям пациентите си по петнайсет часа на ден. Мога да отделя време единствено да хапна нещо. Погледни колко съм отслабнал — той се удари по гърдите. — Здравето на стария мастър Къртис бързо се влошава и цялата работа пада на моите рамене. Мислех си, този факт би ме препоръчал пред мистър Едуардс — той не можа да каже, че не се трудя усилено, но това не било достатъчно. Семейство Едуардс търси по-достоен съпруг за своята Мери от някакъв лекар.