— Мили Боже — силно озадачена, отбеляза Елизабет. — Откъде са могла да хрумнат на сестра ни такива претенциозни идеи? Никога не сме имали облицована печка тук, нито пък ни е минавало през ум да я правим.
— Е, хайде, непременно ще отидем в Клисъкс и ще настояваме работниците да се трудят по-бързо — весело каза Ема. — Трябва да призная, че съм много любопитна да видя отново това място. Спомням си, че мама ме води веднъж там, когато бях петгодишна. Приличаше ми на палата на Спящата красавица.
Клисъкс, господарската къща с имение, закупена от Пенелъпи и нейния съпруг, се намираше над река в подножието на обрасъл с гори хълм, на около миля разстояние от пасторския дом в Стантън и в посока, противоположна на Озбърн Парк. Това определено бе най-старият дом в околността, много по-древен от замъка Озбърн. Според някои историци части от Клисъкс датираха от времето на саксите. Семейството, което го бе обитавало, Торидж, бе от сравнително старинно потекло, но през този век бе преживяло тежки времена, особено последният му представител, сър Мелдред Торидж, който, както се твърдеше, бе загубил на хазарт цялото си наследство в размер на седемдесет хиляди лири годишен доход в Уейтиърс и неотдавна се бе хвърлил в морето от една скала в Брайтън.
До къщата се стигаше по криволичещ път покрай реката. От едната страна се извисяваше покритият с букова гора хълм, а от другата — водата проблясваше между храстите.
— Прекрасно е — каза Ема, докато Елизабет нагаждаше темпото на тегления от понито файтон към извивките на пътя, — но представи си да пътуваш оттук през нощта! Или при навалял сняг! Чудя се как сестра ни Пенелъпи е решила да се установи в място, до което се достига след толкова много серпентини. Дали е помислила за това?
— И аз си задавах същия въпрос — отвърна Елизабет. — Пенелъпи е виждала пътя само веднъж, през слънчев октомврийски ден, когато листата са лежали мъртви на земята и пред нея се е разкривала светла гледка. Но когато този хълм се скрие под летния листак, ще стане съвсем мрачно. Сестра ни е склонна да взима прибързани решения въз основа на повърхностна и ограничена преценка, а после, ако нещата се окажат не наред, както често се получава, отказва да поеме вината и нарочва за изкупителна жертва онзи, който й е най-удобен.
Взеха още един завой и видяха пред себе си къщата — дълго, ниско, несиметрично знание, разположено на малка височинка над реката. Ясно беше, че се извършва ремонт: чуваше се пилене и чукане, работници караха колички напред-назад. Елизабет, която познаваше всеки мъж, жена и дете в този край на разстояние двайсет мили наоколо, привлече вниманието на един такъв познат и го попита дали не може да намери главния строител, Джосая Докинс, тъй като трябва да му предаде съобщение.
Той кимна и изчезна под една арка, а кобилата бавно продължи напред и навлезе през входа в главния двор на зданието с формата на обърнато Г.
В този миг зърнаха още една карета.
— Охо! — каза Елизабет. — Та това е файтонът на лейди Озбърн! — А ето я, няма лъжа, ей Богу, самата мис Озбърн заедно с мисис Блейк.
Старата кобила с желание спря и мис Озбърн дойде да ги поздрави:
— О! Скъпа мис Ема, боя се, че ни заловихте да надничаме през ключалката. Надявам се, ще ни простите. Баба бе толкова любопитна да научи какви промени се правят тук — въпреки нашите уверения, тя трудно можеше да повярва, че се е намерил смел човек, който действително смята да възстанови тази порутена къща и да живее в нея.
Мисис Блейк се усмихна на Ема и каза:
— А освен това се случи така, че на посещение у брат ми е дошъл един наш братовчед, капитан Фриймантъл, голям ентусиаст на тема архитектурни забележителности, особено от периода на саксите. След като разбра колко близо до Клисъкс се намираме, изрази горещо желание да види мястото, особено преди да са извършени големи промени в него, за да не би, нали разбирате, подобренията да го направят неузнаваемо, както често става. Той е в задната част, катери се по купчини тухли и старателно разглежда каменните строежи на саксите. Накратко, скъпа мис Уотсън, трябва да ни простите за прекаленото любопитство.