— Много се радвам, че не е загинал в тая битка — каза Ема. — Колко много крале са имали тези западни сакси.
Капитан Фриймантъл й отправи още една от лъчезарните си усмивки.
— Смея да твърдя, че вие, както повечето останали жители по тия земи, смятате случилото се между 55 г. пр. Хр. и 1066 г. за нещо маловажно. Но ви обещавам, че насочите ли веднъж вниманието си към този период, ще откриете колко завладяващо интересен е той. Тази епоха поглъщала съзнанието ми по време на множество дълги и лишени от събития пътувания по море. Е, и по време на други, които по-скоро бяха наситени с прекалено бурни преживелици.
— Мисля, че трябва да дойдете и да се запознаете с баща ми — предложи Ема, — ако гостуването ви в нашия край е по-дълго. Той също високо цени крал Алфред и много обича да чете историческа литература.
— Ще ми бъде приятно! Чувал съм от братовчед си за огромната ерудиция на баща ви и будния му интелект. Бих счел за чест да се запозная с него. За съжаление, пребиваването ми тук вероятно ще е кратко. Но ако през това време…
Подканата на мисис Блейк прекъсна думите му.
— Хайде, мис Озбърн, хайде, братовчеде. Смятам, че дълго притеснявахме мис Уотсън и мис Ема — време е да си вървим. А и лейди Озбърн несъмнено с нетърпение очаква да чуе разказа на мис Озбърн.
— Мислите ли, че сестра ви ще може скоро да се настани в къщата, мис Уотсън? — жадно се поинтересува мис Озбърн.
— Така ме увери мистър Докинс.
— Но на мене нещо ми подсказва, че лейди Озбърн няма да бъде сред онези, които ще посетят Пенелъпи и доктор Хардинг, когато се установят тук — сухо и полугласно изтъкна Ема пред Елизабет, докато файтонът от Озбърн Парк с трополене излизаше от двора.
— Какво те кара да го мислиш?
— Елизабет, знаеш ли какво е направила лейди Озбърн?
С гневно възмущение Ема разказа на сестра си за ненавременния край на малкия Файдо.
Елизабет поклати глава, не по-малко шокирана, но не чак толкова смаяна.
— Чувала съм и други подобни истории за поведението й, когато е разгневена. Гневът й може да бъде безмилостен. Ако прислугата предизвика яростта й, тя я уволнява мигновено. Един стар кочияш, който не искал да кара по засипан със сняг път, бил изпъден на мига… Мисля, че когато децата й са били по-малки, се е отнасяла жестоко с тях…
— Какво би могъл да намира мистър Хауард в нея? — възкликна разпалено Ема, когато Елизабет обърна кобилата и подкара файтона обратно по крайречния път.
— Опасявам се, Ема, че не се ръководи от чувства.
— Но той е добър човек! Човек с принципи и здрав разум!
— Може би се надява да й помогне да се промени.
— Не виждам голяма вероятност. В края на краищата тя трябва да е петдесетгодишна. На тази възраст хората не се поддават на промени — прекалено дълбоко са вкоренени в тях обноските и навиците им. Как би могъл да понася перспективата, пред която е изправен?
Гласът на Ема, цялото й поведение бяха тъй разстроени, че Елизабет, която обичаше сестра си и искаше да я предпази от ненужна болка, каза бързо:
— Ние нищо не можем да направим за него. Всеки сам избира съдбата си. А и за всички е очевидно, че лейди Озбърн го обича безумно. Мисля, че ще водят спокоен съвместен живот. Какво впечатление ти направи капитан Фрйимантъл? Мисис Блейк ми разказа историята му, докато разговаряхте. Горкият човек, загубил е ръката си в битката в залива Ока. Пуснали го у дома в отпуск по болест, тъй като раната не заздравявала както трябва и той се консултирал с лекар в Лондон, но сега скоро щял да се върне на кораба си…
Ема вторачено и с ужас гледаше сестра си.
— Загубил ръката си?
— Да, не видя ли? Ръкавът му бе забоден за жилетката.
— Изобщо не забелязах — Ема бе потресена. — Как съм могла да бъда толкова невнимателна… толкова ненаблюдателна? Предполагам, че през цялото време съм гледала лицето му и съм очаквала да чуя какво ще каже. Лицето му е толкова необикновено, че нищо друго не се забелязва…
— Е, мисля, че капитанът предпочита така да се държат с него — допълни Елизабет спокойно. — Мисис Блейк казва, че не обича да споменават за недъга му — старае се да го омаловажи, колкото е възможно. О, между другото, открих защо Пенелъпи не се тревожи особено за този лъкатушен път — работниците изсичат задната алея и прокарват нов път през хълма…