— Загинала? Не може да бъде? Какво искате да кажете?
— Заклеваме се в Библията, мис Ема. Сърце не ни даваше да ви съобщим… Вие толкова скърбяхте за нещастния господар…
— Но какво се е случило?
— Излетели са от файтона. Мистър Том Мъсгрейв е карал, а по-безполезен, безотговорен, безразсъден и негоден за нищо млад нещастник никъде няма…
— Той ги возел за тук, за да ви посетят и изкажат съболезнованията си, както рекохте…
— Трябвало горкият мистър Хауард да ги доведе, ама лейди Озбърн тъкмо тогаз пратила да го повикат най-спешно…
След като се бяха захванали да разказват, двете жени не успяваха да изрекат всичко достатъчно бързо и постоянно се прекъсваха взаимно. Ема ги върна към същността на въпроса.
— Но как се е случило? Пиян ли е бил Том Мъсгрейв?
— Ах! Натряскан до козирката, изобщо няма съмнение. Напил се бил като…
— Както често го прави тия дни…
— Почти винаги, вика мисис Съклинг…
— Като завивали на ъгъла на Катангър Лейн, едното колело попаднало в канавката…
— Дамата и момченцето изхвръкнали и паднали право върху главите си…
— На твърдия път…
— А пък мастър Мъсгрейв, той всичко на всичко си одраскал коляното!
— Разбира се, сега той е яката разстроен. Не ще да си покаже носа от къщи. Спотайва се вътре, мълчалив като риба…
— Както и трябва да се очаква!
— Но това е ужасно… ужасно! — Ема прокара непослушни пръсти през косата си. — Сестра ми знае ли?
— Мис Елизабет?
Беше ясно, че на старата бавачка и през ум не й минава, че Пенелъпи или Маргарет могат да бъдат наречени сестри.
— Не, не знай, мис Ема, поне на мен сърце не ми даде да й кажа. След като мастър Том тъй явно я отличил на бала — четири танца изтанцувал с нея, всички за това говореха! Та аз чух от Пати Уилсън, камериерката в „Белия елен“.
— О, милостиви небеса! Трябва да отида и веднага да съобщя на Елизабет!
Ема откри Елизабет в спалнята, която деляха, мълчаливо и със сълзи на очи да подрежда и да опакова вещите си.
— Нашето бъдеще е решено — кратко изрече тя, без да вдига подпухналите си очи и да гледа Ема. — Определиха го другите, без да ни питат. Аз ще живея у Пенелъпи в Клисъкс, ти — у Джейн и Робърт в Кройдън. Пенелъпи очевидно е стигнала до извода, че мога лесно да си заслужа прехраната, изпълнявайки задълженията на икономка. А пък Джейн е решила, че твоето музикално майсторство може да компенсира ужасния ти характер. (Мис Озбърн изглежда я е заляла с похвали за тебе на бала в Доркинг.) Така че ти ще учиш малката Огъста. Пианото няма да се похаби.
— Елизабет! Чу ли за мисис Блейк?
— Да, чух. Сам… Сам ми каза — сега Елизабет вдигна очи. Те бяха плувнали в сълзи.
— Какво ще стане с другите деца?
— Сам казва, че сестра на мисис Блейк, мисис Чивърс, може да ги вземе при себе си. Тя живеела в Хампшир.
— Не мислиш ли, че лейди Озбърн би могла да предложи…?
— А ти мислиш ли? — попита Елизабет с новия си сух тон.
— Бедният, бедният мистър Хауард! Той бе толкова привързан към сестра си. Как ще го понесе?
— Ние всички трябва да понасяме онова, което ни сполетява — отвърна Елизабет.
— О, Елайза! — Ема коленичи и обгърна с ръце сестра си. — Толкова много ще ми липсваш! Моля те, моля те, не ми се сърди! Аз наистина, повярвай, съм също тъй нещастна заради татко, както и ти. Но не мисля…
Елизабет мълчаливо се освободи от прегръдката на Ема и се изправи.
— Няма смисъл да говорим за това — каза тя. — Него го няма и ние трябва да се примирим със загубата.
На вратата се почука. Бе старата бавачка.
— Извинете ме, мис Елизабет, мистър Хауард е тук. Специално иска да види вас и мис Ема, за да ви обясни защо не може да поеме погребалната служба за господаря.
— Защо не говори с Робърт?
— Поиска да види специално вас и мис Ема, мис. Поканих го в кабинета на господаря, понеже цялото семейство е в гостната.
— Ти иди и се срещни с него, Елизабет — настойчиво помоли Ема. — Моето присъствие не е необходимо.
— Той поиска да види и вас, мис Ема.
С голяма неохота двете сестри слязоха долу. И двете в момента се намираха в ужасно състояние, нервите им бяха изопнати до крайност и най-дребната случка, най-кратката и маловажна среща щяха да им се сторят непоносимо болезнени. Видът на мистър Хауард, блед и разстроен, движещ се безцелно и нещастно из полуопразнения кабинет на баща им, показваше, че той се намира в същото състояние на изключително душевно страдание. С няколко накъсани фрази и недовършени възклицания той пое поред ръцете и на двете. Това се оказа твърде много за Ема, която след едно кратко, силно стискане на ръката му и една мигновена среща на погледите им почти избяга от стаята и, без да вижда нищо, стигна до овощната градина, където бликналите сълзи облекчиха свръхизострените й сетива. После, изпитвайки дълбок срам от себе си, тя се върна в къщата. Откри, че мистър Хауард си е отишъл, а Елизабет е отново горе, заета с опаковането на багажа си.