— Обсъдих нещата с Пенелъпи, любов моя — много любезно каза Джейн Уотсън на Ема. — Размислихме заедно и решихме, че през следващите няколко дни ти ще си още по-нужна на Пенелъпи, отколкото на мен. Затова най-напред ще отидеш в Клисъкс. Много лесно можеш да стигнеш дотам с товарната кола, която ще отнесе цялото спално бельо и завесите, пък и съвсем сигурно е, че ще окажеш незаменима помощ на скъпата ни сестра през трудния период, когато трябва да се разпределят мебелите в стаите и да се подреждат. Ти и сладката ни Елизабет заедно бързо ще уредите всичко, както подобава. И сетне за тебе ще настъпи времето да дойдеш при нас в Кройдън и да се порадваш на някои градски развлечения и добре заслужена почивка, преди да започнеш да преподаваш на нашата скъпа малка Гюси! Обещавам да ти покажа всички забележителности в Кройдън — болницата „Уитгифт“, нали си чувала за нея, и прочутата черешова градина…
— Разбирам — отвърна Ема.
Истинската причина за тази промяна в плановете бе категоричният отказ на Маргарет да дели една спалня с Ема в „Брезовия склон“, къщата на Робърт.
— Защо не я настаниш в южната таванска стая, Джейн, до стаичката на Кейт, кухненската помощничка? Ема е най-младата от нас и таванска стая е напълно подходяща за нея.
— Но моя сладка Маг, в таванската стая няма абсолютно никакви мебели.
— О, Боже, лесно може да се намери някакво легло, а сред кухненските мебели в пасторския дом — стол и маса. Не виждам какво толкова сложно има.
— Мислех си, че ти и милата Ема ще искате да сте заедно.
— Е, аз не искам! Свикнала съм да живея сама. И никак не ми харесват надутостта и превземките на Ема.
— Истина е и друго — по-късно добави Джейн пред Ема с вид, наподобяващ внимателна загриженост. — Заминаването ти за Клисъкс няма да е толкова тъжно за тебе, тъй като мястото е близко, в същата околия, където е Стантън. Тази промяна ще понесеш по-лесно, нали, а после, когато дойдеш в Кройдън, траурният период ще е малко поотминал, ти ще си в по-добро настроение и ще имаш по-добра нагласа да водиш уроците на нашето малко ангелче и да обогатяваш ума му.
Всъщност Джейн бе сериозно разтревожена от вида на смазаната от скръб Ема през дните, последвали смъртта на баща й, и на няколко пъти попита съпруга си как изобщо ще съумеят да изтърпят подобна печална фигура да живее в къщата им.
— Хайде, хайде — каза той, — след няколко дни нещата със сигурност ще се оправят. А Маг, предполагам, действително има право на самостоятелна стая. Във всеки случай можем да се надяваме, че тя и Хобхаус скоро ще предприемат решителната крачка и тогава поне тя няма да тежи на ръцете ни. Мебелите от стаята на прислужницата в пасторския дом ще свършат прекрасна работа за обзавеждане на таванската стая в „Брезовия склон“ и Ема спокойно може да се настани в нея. Там няма да пречи на никого.
И въпросът бе решен.
Стана така, че Ема не пропътува разстоянието до Клисъкс с товарната кола, а бе откарана от мис Озбърн и мис Кар с каретата на замъка.
— Имах огромно желание да направя нещо за вас, да ви окажа мъничко помощ в тези тъжни времена — пламенно заяви мис Озбърн, у която към Ема се бе породило цялото възхищение, стигащо до обожание, което едно младо момиче, почти дете, доста грозноватичко и непохватно, може да изпитва към по-голяма, по-красива и с повече дарби дама. — Толкова искрено ви съчувствам! Вашият баща бе толкова благ и добър човек! А и вие бяхте завързали тъй силно, огромно приятелство с милата мисис Блейк и сигурно ужасният й край неизразимо ви е потресъл.
— Това бе тежка загуба — каза Ема, трогната от страстната искреност на младото момиче. — Но за… за мистър Хауард трябва да е било най-тежко. Да загуби сестра си… към която бе толкова привързан… по такъв внезапен… и безсмислен начин…
„И — помисли си тя — вероятно да не получава голяма утеха от лейди Озбърн.“
Ема малко се смути, когато, продължавайки да говори, мис Озбърн сякаш повтори като ехо точно тази нейна мисъл.
— Виждате ли, моята майка не би могла да разбере чувствата му… тя почти не познаваше мисис Блейк… и никога не бе одобрявала Том Мъсгрейв за приятел на брат ми… смяташе го за скандален дърдорко. Затова… когато… когато това се случи… тя се разгневи, наистина, че… че по отношение на децата… нейната преценка… тя и мистър Хауард не…
— Мис Озбърн — каза мис Кар, — не смятам, че трябва да подхващате тази тема. Какво прави или мисли лейди Озбърн не може да бъде наша работа. А мис Уотсън не се интересува от този въпрос.