— Да, мамо — отговориха всички в хор. — А сега може ли да отидем да видим патенцата на мис Уотсън в езерото?
— Друг път, милички — отвърна майка им, ставайки, — тъй като подозирам, че сега, в понеделник сутрин, когато има да се върши много работа, на мис Уотсън й се иска всички да изчезнем на другия край на света. Хайде, Чарлс, хайде, Джордж, хайде, Франк, кажете „довиждане“ и да си тръгваме.
Мисис Дрейк действаше толкова енергично, колкото и говореше. Само за минутка тя събра децата си и ги изведе от къщата. Докато се качваше пъргаво в кабриолета, обърна се и изрече:
— О, между другото, мис Ема, брат ми помоли да ви предам неговите най-сърдечни поздрави. Той твърди, че двата танца, които е имал удоволствието да изтанцува с вас, са несъмнено най-приятните му спомени от бала. Съжалява, че не можа да ме придружи тази сутрин, но трябваше да замине с лорд Озбърн, за да изпълни една поръчка на лейди Озбърн.
— Няма значение — исках да кажа, че съм много признателна на мистър Хауард — отвърна Ема, като силно се изчерви.
— Е, вече трябва да тръгваме. Дий, конче! — И кабриолетът бързо се понесе назад.
— Гледай ти! — възкликна Елизабет, докато се връщаха към къщата. — Ама че работа! Как така изобщо не спомена пред мене за танца с малкото момче?
— Мислех си, че съм го направила. Та нали благодарение на тая случка танцувах с вуйчото, мистър Хауард, а това ти казах, сигурна съм.
— Каза ми, вярно, и аз бях невероятно удивена, защото той съвсем определено е изтъкната и важна личност. Трябва да призная, че сестра му изглежда много приветлива и скромна и ще се радвам да поддържам познанството си с нея в бъдеще.
— Току-що ти се щеше да я пратиш по дяволите — със смях изрече Ема, — защото пристигна в понеделник сутрин. А сега да занеса ли горе на татко горещата му бира с разбито яйце или предпочиташ ти да го сториш, а пък аз в това време да започна да гладя: мисля, че при този чудесен ветрец прането трябва вече да е съвсем изсъхнало.
— Ти качи питието горе, Ема — по това време на деня нищо не се отразява по-добре на татко, от възможността да побъбри приятно с теб. А после можеш да дойдеш и да изпънеш с плоските щипци къдричките по калъфките на възглавниците и по роклите, защото в тая работа ме превъзхождаш.
Елизабет забърза отново към перачницата.
Мистър Уотсън бе дребен възрастен свещеник; здравеняк на времето си, сега бе много крехък. Страдаше жестоко от астма и бе принуден да предостави на други много от задълженията си в енорията, но продължаваше да отслужва по някоя литургия, когато можеше. На външен вид приличаше на най-малката си дъщеря Ема. Имаше същите блестящи тъмни очи, правилно оформен овал на главата, дребен ръст и бистър матов тен. Ала оредялата му коса сега бе снежнобяла, мека като пух и той постоянно имаше болнав вид, макар рядко да го чуваха да се оплаква. Повечето от дните прекарваше на горния етаж в малък уютен кабинет, разположен откъм слънчевата страна на къщата. От прозореца се разкриваше радваща окото гледка на градината със зидове, редицата смърчове и домашната ливада, с надвиснали над нея високи брястове.
— Благодаря ти, мила — каза той, поемайки топлата смес от бира и разбито яйце от ръцете на най-малката си дъщеря. — Толкова е приятно да чувам отново гласове на деца от долния етаж. Иска ми се само да бях достатъчно добре, за да участвам по-дейно в приемането на гости. Но присъствието на Робърт и жена му в къщата ми се струва уморително, прекалено уморително, не мога да се натоварвам и с други. Гласът на Джейн е толкова висок и писклив! Любезно бе обаче от страна на мисис Блейк да ни посети, много любезно. Брат й, мистър Хауард, е човек, когото истински уважавам. Много е образован и е джентълмен. Спомням си колко приятно ми стана от сърдечното внимание, което ми оказа миналата седмица, когато по време на посещението на епископа ми помогна да се изкача по стръмната стълба. Постъпка, много необичайна за млад човек. Между другото, той се поинтересува за една от моите дъщери. Да не би да съм забравил да ти го кажа? Не съм сигурен коя от вас имаше предвид, но предполагам, че вие ще се сетите…
— Било е много любезно от страна на мистър Хауард — топло произнесе Ема. — И сестра му много ми харесва. Сега трябва да те оставя, татко, защото не е справедливо горката Елизабет да носи на раменете си целия товар на голямото пране.
— Благодаря ти, мила, наистина имам всичко и от нищо повече не се нуждая.
Но докато Ема тичаше надолу по стълбата, тя с ужас долови звука от колелата на още една карета върху чакъла пред предния вход.