Тя ловко успя изобщо да не се обърне към Сам.
— Не остана доволна, че съм тук — каза той пред Ема и Елизабет, след като всички гости си отидоха.
— Сам, аз наистина много се учудих, че си успял да се откъснеш от работата си — отвърна педантичната Елизабет. — Твърде вероятно е мисис Едуардс да си е помислила същото. Пък и никак не й хареса, че ти тъй дълго говори с Мери Едуардс до прозореца. Всъщност, аз самата се удивих.
— Тя още не е сгодена за лорд Озбърн — смело изрече Сам.
В този момент старата бавачка лениво се въртеше из стаята, събирайки чашите, и дочу последната забележка.
— Мис Едуардс сгодена за лорд Озбърн! — изписка тя. — И таз хубава! Надявам се да няма такова нещо. И дума не може да става! Милостиви небеса! Само като си представя!
— Защо? — попита озадачена Ема. — Зная, че неговото обществено положение е по-високо, но тя вече наследи огромно състояние, а семейство Едуардс са много почтени хора. Мнозина биха сметнали този съюз за сполучлив. Ние също, ако не беше Сам.
— Да, ама — с прокобен глас каза бавачката — май лорд Озбърн не го знай, но мис Едуардс не им е истинска дъщеря. Те я осиновиха.
— Хубава работа, Мами, всеки го знае. Тя е тяхна племенница. Дъщеря на починалата сестра на мистър Едуардс.
Мислите на Ема поеха в друга посока. Думата „племенница“ й напомни за мисис О’Браян. Сега, когато мистър Хауард бе в Лондон и несъмнено се наслаждаваше на удоволствията, които предлагаше сезонът на светските развлечения, вероятността да научи чрез него нещо за евентуалното местожителство на леля си ставаше още по-малка.
С въздишка Ема се върна в килера и се зае отново с описа на сребърните прибори.
9
Ема бе откарана в Кройдън от мистър Тикстаф в едно дъждовно и мъгливо мартенско утро, когато духаше леден вятър. Може би тъкмо в такова време, ако я придружаваше друг човек, щеше да й е много приятно да смени влажния, студен, безмълвен и усамотен в селска местност дом с модерно жилище в разрастващ се град, кипящ от живот.
Нито спътникът, нито мястото, където отиваше, се харесваха на Ема, но в случая не й бе дадена възможност за избор. Предимство имаше удобството на другите. Мистър Тикстаф бе тръгнал да изпълни няколко поръчки на своя работодател, доктор Хардинг. Трябваше да посети банката, един адвокат и Службата за недвижими имоти и да направи справки относно данъците и правата за ползване на пасищата. Бе му наредено да вземе и доведе със себе си мис Маргарет Уотсън, която сега желаеше да се изнесе от къщата на брат си Робърт в Кройдън и да прекара няколко месеца със сестрите си в Клисъкс.
По този въпрос Елизабет бе получила писмо от Робърт:
Истината, скъпа Елайза, е, че Хобхаус се изпари светкавично в мига, в който узна, че според завещанието на баща ни Маг получава само сто лири. Не мога да кажа, че го виня. Самият аз не бих я взел дори да имаше десет пъти повече пари. Опасявах се, че той може да си обере крушите и точно така стана. Затова Маг иска да напусне мястото на своето унижение и да си опита късмета другаде. Джейн трябваше да напише за това на Пен, но, както знаеш, в момента двете са на нож заради оная глупава история с бродериите на майка ми. Господ знае за какво са й потрябвали на Пенелъпи. Та тя получи достатъчно от мамините вещи, включително онази тъй ценна кутия за шевни принадлежности, направена от инкрустирано дърво, която отмъкна от Стантън, без да пита никого. Изобщо не е в моя характер да се оплаквам, както знаеш, и нямам какво повече да кажа по въпроса, освен че никога не съм бил свидетел на по-необмислено и объркано дело от разпределянето на вещите на баща ми. Би било добре, ако убедиш Пен да изпрати обратно кутията за шевни принадлежности. Цялата история бе крещящо безобразие и можеш да се смяташ за късметлийка, скъпа Елайза, че ти не бе прекалено замесена в нея. Тебе поне никой няма за какво да обвини. Допълнението към завещанието относно проповедите, по силата, на което те остават на Ема, бе съвсем възмутително. Споменавам го между другото и е излишно да коментираме повече. Щом Джейн отказва да пише на П. или да говори с нея, това задължение се пада на мене, макар че Господ е свидетел, имам достатъчно работа. Искрено казано, сестро, ще се радвам на заминаването на М., защото в последно време характерът й е станал отчайващо непоносим, а, както ти е известно, дори в най-добрите си дни тя непрекъснато капризничи и хленчи. Освен това поглъща изумителни количества масло. Надявам се чистият селски въздух да подобри настроението и външността й, тъй като ужасно погрозня, а и П. да има по-голям успех в намирането на съпруг за нея. Из околията се носят всякакви приказки за пищните увеселения, които П. устройва в Клисъкс, за игрите на карти и нейните вечери с горещи ястия. Тежко на кесията на доктор Хардинг е всичко, което мога да кажа.