Твой любещ брат
Робърт
Между другото, Джейн казва, че нищо не пречи малката Ема да дойде с колата, която ще отведе Маргарет, защото сега тя може да се настани в стаята на Маг и да започне да учи мъничката Гюси, която страшно много се нуждае от здрава ръка.
Знаеш ли, жената на Първис е родила мъртво дете и казват, че няма изгледи самата тя да оживее.
— Отдавна се надявам да ми се удаде възможност да говоря с вас насаме — каза мистър Тикстаф, докато караше по главния път. — Но все ми се изплъзвате, мис Ема. Ама че неуловима малка хитруша сте!
— Така ли? — отвърна Ема. — Какво сте искали да ми кажете, мистър Тикстаф, което другите не бива да чуят?
— Първо, много бих желал да подшушнете една-две думички в моя полза на вашия брат, мистър Сам Уотсън.
— И защо трябва да го направя?
— Защото той много ви обича и се вслушва в онова, което казвате.
— Но за какво става дума?
— Помолих го да инвестира в моя проект за Главния имперски плавателен канал.
— Искате да кажете, да инвестира пари? — изуми се Ема. — Но брат ми Сам не разполага с пари, които да инвестира.
— Напротив, сега той има около седем хиляди лири, оставени му от баща ви, които, ако последва моя съвет, може лесно да удвои и дори да утрои и учетвори, без ни най-малък риск.
Ема не повярва в истинността на нито една дума и отвърна студено:
— А какво е второто нещо, за което искахте да ме помолите?
Тикстаф заговори бавно:
— Забелязах, че мисис Хардинг обръща внимание на казаното от вас. О, тя не дава вид, че го прави, но се вслушва и си взима бележка. Чувал съм я да изрича като свое собствено мнение мисли, изказани от вас. Считам, че причината са всички онези дълги години, които сте прекарали у богатата си леля в Шрусбъри. Мисис Хардинг отчита тоя факт и изпитва уважение към всичко, което той означава, макар да не го признава открито.
— И какво следва?
— Ами следва! — Той подвикна на конете. Вече навлизаха в покрайнините на Кройдън, които изглеждаха неприветливи поради кариерите за добив на чакъл и товарните навеси. Движението бе станало много оживено и постоянният грохот на товарните коли и откритите платформи, виковете на продавачите на вестници, кифли и мляко, тракането на дървените подметки на обувките и сирените и свирките на плаващите по канала шлепове звучаха в ушите на Ема като неприятен съпровод на разговора.
— Ами следва! — продължи мистър Тикстаф, след като бе овладял конете. — Всичко, което искам, е да подскажете на мисис Хардинг по възможно най-мекия и деликатен начин, че кесията на нейния съпруг не е бездънна и че търпението му може да не се окаже безгранично. Зная, че тя съвсем отскоро е омъжена и че е чакала този шанс много години, но е разумно да й се отправи внимателно предупреждение, внимателно предупреждение, мис Ема. Тя е малко прекалено невъздържана, мис Ема, разбирате ли какво искам да кажа?
Той отправи към Ема красноречив поглед, след което бързо насочи вниманието си към юздите.
— Кройдън е чудесен град, не намирате ли? — забеляза словоохотливо мистър Тикстаф. — Мисля, че в него има над сто и шейсет къщи. Може би тази на брат ви е сто шейсет и първата. Тук се намира прекрасната болница, „Уитгифт“, и се продават грамадни количества орехи, чакъл и каменни и дървени въглища. Има и забележителна черешова градина и когато след няколко месеца дърветата разцъфтят, ще можете да се насладите на възхитителната гледка.
Ема не откри нищо, на което да се възхищава. Главната улица, която някога бе красива, сега беше претрупана с витрини и задръстена от движение.
Къщата на Робърт, изящна бяла сграда, се намираше на склона на един хълм в горната част на Адискъм Роуд, в източното предградие на Кройдън. Градината бе все още гола, без следи от градинарска дейност. Ема си помисли колко безлична и недовършена изглежда тя в сравнение с вековния парк с неговото старинно изящество и пояс от дървета по края.
— Ще си помисля за това, което казахте, мистър Тикстаф — заяви тя, когато той спря колата. — Но не мога да ви обещая, че ще говоря с брат си.
Ема с изненада усети, че у нея се прокрадва уважение към мистър Тикстаф. Никога преди това не бе изпитвала към него подобно чувство.
В „Брезовия склон“ бяха посрещнати с известието, че Маргарет още не е готова за тръгване и ще й трябва поне половин час, за да приготви багажа си.