А щом отново стъпя на английска земя, ще подновим нашия разговор за Кадуала.
Приемете заедно с това писмо моето приятелство и привързаност.
Матю Фриймантъл
P.S. Натоварих един мой познат в Портсмут, книжар, със задачата да намери и да Ви изпрати една творба за историята на сакските крале. Надявам се да е изпълнил поръчението. Когато четете книгата, моля Ви, отделете една мисъл на онзи, който много мисли за Вас.
В продължение на около десет минути след като прочете писмото, Ема остана неподвижна, смаяна, поразена. После започна да се усмихва. Писмото я накара да види пред себе капитан Фриймантъл с най-големи подробности: тясното му дълго изразително лице, блестящите лешникови очи, закачливата усмивка, разкриваща здравите бели зъби. „Това е той. Защо не го разбрах? Но не, разбрах го, разбрах го още в първия миг.
Само да можех да отговоря на писмото му!“
10
— Чудна работа! — възмутено каза Джейн на Робърт една вечер, когато той се прибра вкъщи. — Мисис Томплинсън идва днес с дъщерите си. Какво, мислиш, се говори, из града?
— За заседанието в „Белия елен“ в Гилфорд? Провели са го. Сформирали са комитет от девет души, които да подготвят петицията до Парламента. Сега трябва да се спрат на инженер, който да подбере най-доброто трасе за канала. Няма съмнение, че Хардинг е на тръни.
— Не, не, не става въпрос за тоя скъпоценен канал. За Бога, не желая да чувам повече думата „канал“ или „плаване“ — раздразнително отвърна Джейн. — Става за дума за тази, тази опозоряваща ни клюка за сестра ти Пенелъпи и Пърси Тикстаф.
— Е, какво са направили? — попита неспокойно Робърт.
— Говорят… о, ужасни неща! Много по-лоши от това, че сестра ти Ема е използвала случая, за да ускори смъртта на баща ти.
— Никога не съм вярвал на тия приказки — рече Робърт. — Защо й е било да го направи? За да се озове без покрив на главата си? От подобна постъпка не би спечелила, точно обратното.
— Е, това между другото. Но сега — осведоми го Джейн с дълбоко осъдителен тон, в който имаше и примес на задоволство — се говори, че Пенелъпи и Тикстаф заедно са съставили план тя да се омъжи за доктор Хардинг и така да получи възможност да се разпорежда със състоянието му.
— Не ми се вярва — моментално отвърна Робърт. — Как така Хардинг ще се остави да го използват? Той не е глупак.
— Не е, Робърт, но може би има нещо вярно. Какви писма получавам от Маргарет, откакто тя се премести в Клисъкс. Тя твърди, че Пенелъпи и Тикстаф непрекъснато са заедно, срещат се къде ли не, все се съвещават насаме и че Пенелъпи се държи безобразно с доктор Хардинг, говори му пренебрежително и троснато, нито за миг не обръща внимание на онова, което той казва, не се съобразява с неговите желания, не се грижи да му е добре. А едва ли има шест месеца, откакто са женени!
— Е, Пенелъпи открай време си беше хитра и ловка с усет за благоприятния шанс. Винаги ще се чудя как успя да оплете в мрежите си доктор Хардинг. А за това, че я е взел, никой не му е виновен. Но тя би била глупачка, по-голяма глупачка, отколкото съм предполагал, ако се впусне в някаква безразсъдна авантюра с човек като Тикстаф. Знам, умее да печели симпатии, поне така казвате, вие, жените, макар че аз не съм забелязал подобно нещо. За мене той е една противна личност. Но Хардинг притежава солидно състояние и къща, на която всеки може да завиди, а какво има Тикстаф? Нищо, освен убедителен език и план за свързване на няколко водни пътя, който вероятно никога няма да мине и на първо четене в Парламента.
— Ох, говориш като всички мъже!
— Ами аз съм мъж.
— А представи си, че скъпоценният ти брат Сам вложи наследството си в строителството на канала и загуби всичко? Кой тогава ще го издържа?
— Не и аз — отвърна Робърт. — Но не мисля, че Сам е толкова лишен от мозък, та да го направи.
Камбанката на вратата иззвъня.
— Мили Боже — изрече Робърт, поглеждайки през еркерния прозорец. — Това е червеникавокафявият кон на Том Мъсгрейв. Неговите коне все си ги бива. Но какво би могъл да прави в Кройдън?
— Том Мъсгрейв? — почти изписка Джейн. — Ти нямаш намерение да приемеш този човек, надявам се? След като причини смъртта на онази нещастна жена?
— На тебе не може да ти се угоди, Джейн — забеляза Робърт. — Първо се оплакваш, че лорд Озбърн никога не ни посещава. После се противопоставяш на идването на неговия приятел Том Мъсгрейв. Все пак нищо не ни пречи да разберем какво иска.