— О, къде ти! Никога не успях да се приближа достатъчно близо, за да чуя? Но мисля, че той я подканя да убеди стария доктор да хвърли още малко пари в оня проект за канала, а пък тя не се съгласява. „Защото — казва тя — той и без това е достатъчно стиснат и му се свиди да построи фонтана и отшелническата пещера, за които го помолих, а колкото и да се мъча, не мога да го накарам да определи дата за бала.“ „Бал ли? — пита докторът. — Че кого ще поканим? Ние не познаваме повече от петнайсетина двойки в околността“. Тикстаф отчасти се съгласи с доктора. И това породи ожесточен спор.
— Бал? — замислено произнесе Джейн. — Тя наистина ли възнамерява да даде бал?
На Ема донякъде й бе забавно да наблюдава как у Джейн възможността да бъде поканена на бал в Клисъкс надделява над желанието да си остане скарана с Пенелъпи, което бе разнообразявало ежедневието й. А дали предимството да се представи като член на семейството в този парвенюшки дом ще вземе връх над яда, че ще е принудена да наблюдава как Пенелъпи се държи като кралица в качеството си на домакиня?
Главният повод за недоволството на Маргарет предстоеше тепърва да се разкрие.
— Не знам защо си си въобразила, че е твоя работа да се застъпваш за Том Мъсгрейв пред Елизабет! — внезапно и злобно се нахвърли тя срещу Ема. — Ти никога не си била най-добрата му приятелка. Аз бях тази от семейството, на която той обръщаше внимание и всъщност самата аз можех да се омъжа за него, о… презрян нахален младеж! Противно ми е дори да го гледам. Особено сега! И е направо неразбираемо защо ти, Ема, се чувстваш в правото си да се застъпваш за него.
— Нима Елизабет ти е показала моето писмо? — донякъде изненадана запита Ема.
— Разбира се, че не, но го прочетох, както можеше да направи всеки друг, защото тя си оставя нещата отгоре върху скрина, та всеки, който случайно минава през спалнята й, да има възможност да ги види.
— Идва ли Том Мъсгрейв да я види? Тя съгласи ли се на това?
— Да, идва, но не мисля, че изобщо е направил предложение, защото макар да прекараха повече от час в разговор с беседката под асмата, където никой не можеше да ги чуе, накрая той си замина с доста мрачен вид. А що се отнася до Елизабет, тя мълчи като риба, стридата е кречетало в сравнение с нея. Досега не е обелила дума за онова, което се е случило. Ако има намерение да се омъжва за него, май е редно да е мъничко по-оживена, не тъй притихнала и умърлушена, каквато е през повечето време.
— Може би обмисля. Шест хиляди годишен доход. Би била голяма глупачка, ако изпусне тоя шанс — изкоментира Джейн и въздъхна при мисълта, че в ръцете на друг човек могат да попаднат толкова много пари. — Безобразие е, че не направи предложение на тебе — не се удържа тя от злобна забележка към Ема.
Ема стана и съобщи, че ще изведе малката Гюси на разходка. Това си бе чисто алтруистична проява, тъй като разходките из покрайнините на Кройдън бяха много скучни: вървеше се по затрупани с боклуци пътеки от варовикови плочи покрай зеленчукови градинки и по прашен и разровен тревист хълм. С изключение на огромната черешова градина, земята в Кройдън бързо се завладяваше от пришълци лондончани. Всяка седмица никнеха нови къщи. А ако мистър Тикстаф успее да убеди Парламента да се прокопае неговия Главен канал до Портсмут, помисли си Ема, градът скоро щеше да се превърне в част от Лондон.
Малката Гюси се нежелание се разхождаше с Ема и проявяваше ината си. Мърмореше, хленчеше, влачеше краката си в праха и се оплакваше, че я жилят оси и коприва и я хапят змии.
— Глупости, Гюси, по това време на годината няма оси и змии. А само ти си си виновна, че вървиш през копривата.
Ема бе уверена, че в същото това време в „Брезовия хълм“ Маргарет и Джейн с наслада злословят за нейния характер.
Няма значение. Да го правят. Писмото на капитан Фриймантъл й бе като талисман. Нито веднъж, откакто го получи, не се бе отделяла от него на повече от една длан разстояние. Нощем го слагаше под възглавницата си, а денем го носеше сгънато в чантата си. И всяка вечер четеше по една глава от книгата за сакските крале. „Ще мога да обсъждам с него Кадуала като равностоен събеседник, когато се върне“ — с надежда си мислеше тя.
— Защо не си набереш един хубав букет от глухарчета — предложи Ема на малката Гюси.
— Няма! Не обичам глухарчета!
— Добре тогава, слушай и аз ще ти разкажа приказката за лисицата и щъркела.
Но Гюси не се интересуваше от лисици и щъркели. Заяви, че на петата й е излязъл мехур, голям колкото монета, и по целия път до къщи куцаше и охкаше. Оплакванията й секнаха едва когато видя портите на „Брезовия хълм“ и тогава се впусна в бяг.