Градинарят бе насадил нагъсто цъфнали пъстри теменуги в новоизкопаните лехи по целия път в предната част на градината.
Гюси прескочи в лехите и започна наред да скубе всички цветя от дясната си страна и да ги хвърля на чакълестия път.
— Престани, ужасно дете! — възкликна Ема, загубила търпение, и шляпна Гюси по китката. Ревяща от ярост, Гюси се втурна в къщата и потърси помощ и подкрепа у майка си:
— Тя ме удари! Ема ме наби! Изгони я! Мразя я! Мразя я!
— Какво чувам?
Джейн, побесняла като тигрица, готова да защити малките си, дойде в коридора.
— Да, шляпнах я — потвърди Ема. — Тя напълно го заслужаваше, защото изскубна всички теменуги. Погледни! — тя посочи през отворената предна врата.
— Не съм аз! Ема ги отскубна! Ема го направи! — нададе вой Гюси, вкопчила се в ръката на майка си.
— Ах, малка лъжкиня!
— Не смей да наричаш детето ми лъжкиня, мис — избухна Джейн. — Какво си позволяваш? Успокой се, бедничкото ми малко съкровище!
— Виж, виж, мамо, кракът ми е наранен. Лошо ми е, много ми е лошо!
— Успокой се, успокой се, мама ще оправи всичко. Какво ще кажеш за една хубава лъжица кайсиево сладко?
— Предполагам, че според тебе Макгрегър е изскубал всички теменуги, които току-що е посадил? — подхвърли Ема, оттегляйки се в стаята си.
— Ще кажа на Робърт какво си направила веднага щом се прибере вкъщи! — рязко извика след нея Джейн. Маргарет се показа от гостната и се зае да помага на Джейн да утешава и да гали детето, което, доволно от присъствието на нова публика, удвои писъците и воплите си.
За своя изненада Ема намери бележка на тоалетната си масичка.
— Донесоха го на ръка, мис, преди не повече от двайсет минути — съобщи прислужницата Джимайма, която внесе съдове за миене. — Донесе го момчето, което разнася млякото.
„От кого ли би могло да бъде?“ Ема разпечата малкия, доста зацапан плик.
„Уважаема гуспожице — бе написано в бележката с почерка на необразован човек, — много шъ съм ви задължена, ако дойдете, щото тук една дама, която ви знай, е много зле. Тя не знай, че ви пиша, правя на го на своя глава. Бриджит Райли.“
Адресът бе в Епсъм.
„Милостиви небеса! — помисли си Ема. — Бриджит Райли? Ирландско име? Възможно ли е… трябва да е… леля Марая! Но в Епсъм? И защо не пише самата тя? О, Боже! Веднага трябва да замина там. Но как“
В този миг я осени прозрението, че Маргарет все още е в къщата и очаква доктор Хардинг да я вземе и откара обратно в Клисъкс. Пътят им минаваше през Епсъм, малко приветливо градче. По пътя насам мистър Тикстаф бе осведомил Ема по-подробно, отколкото й се искаше, за западането на Епсъм като място с минерални извори, бани и басейни, поради появата на новите морски курорти като Уеймут и Брайтълмстоун.
Ема бързо напъха няколко най-необходими вещи в една чанта и изтича долу точно в момента, когато каретата на доктор Хардинг спираше пред предната врата.
Доктор Хардинг не желаеше да влиза в къщата. Джейн Уотсън му бе антипатична и макар да не искаше да се намесва във враждата между нея и жена си, предпочиташе да не поддържа контакти с този дом, докато тази вражда продължава.
Ема изтича към каретата.
— Доктор Хардинг! Толкова се радвам, че ви виждам! Можете ли да ме откарате до Епсъм? Бихте ли бил така любезен? Имам работа.
— Епсъм? И по-далече, млада госпожице, ако желаете. Но каква работа имате в Епсъм?
— Ох, още не съм съвсем сигурна. Молят ме за помощ. Мисля, че може би е свързано с леля ми — мисис О’Браян. Ще ви бъда много признателна, ако можете да ме откарате, за да разбера.
— Но разбира се — отвърна той. — Само бихте ли накарали сестра си Маргарет да побърза? Не ми се ще да държа кончетата на този неприветлив ветровит хълм.
Ема влезе вътре и осведоми бледата, побесняла Джейн, че заминава за Епсъм.
— Прекрасно! — ледено каза Джейн. — И моето мнение е, че просто можеш да си останеш там. Нека ти кажа, че отсега нататък изобщо не си желана под този покрив. Само почакай, докато се върне брат ти и чуе какво се е случило!
Ема кимна и се върна в каретата, откъдето с равнодушен поглед видя нежната силна прегръдка на Джейн и Маргарет, докато взаимно си казваха „довиждане“.
— Ох! — каза Маргарет, качвайки се в каретата и тръскайки рамене. — Що за дивотия! Мисля, че за тебе бе добре да напуснеш тоя дом, Ема. Какво отвратително чудовище, какво змийче е това дете! Наистина ти се чудя как изобщо си я изтърпяла толкова дълго.
Тя изглеждаше изключително доволна от обрата, който бяха взели събитията.
— За какво става дума? — попита доктор Хардинг.
— Ами онази отвратителна малка Гюси изскубнала няколко цветя, Ема й се скарала и я изгониха.