Едно от най-големите удоволствия на мисис Марая бе да поседи тук при хубаво време и да наблюдава как идват и си отиват, как се приближават и отдалечават клиенти и пешеходци.
— Толкова обичам — казваше тя — да гледам новите шапки, новите стилове и сегашните разнообразни прически. В Ирландия нямаше такива неща. Там младите момичета носеха косите си доста дълги, без никаква прическа — оставяха ги да падат свободно. Как биха се взирали във всички тези къдрици, плитки, обвиващи главата като диадеми, и гръцки кокове.
Една сутрин, както седяха, пиеха на малки глътки лимонада и мисис О’Браян съчувствено слушаше Ема да описва своите успешни усилия да направи хубава косата на Елизабет и последвалия неочакван печален завършек, поглеждайки през рамото на племенницата си, тя тихо прошепна:
— Миличка, някаква важна дама се приближава към нас. Изглежда, че те познава. Но изразът й е много суров. Коя ли би могла да бъде?
Ема се обърна и видя, че между масите към тях идва лейди Озбърн. Не бе преувеличение изразът й да се нарече суров. Тя направо кипеше от яд.
Лейди Озбърн спря до тяхната маса и изрече:
— Мис Ема Уотсън, осведомиха ме, че понякога идвате тук. Предполагам, че дамата с вас е леля ви.
Ема потвърди.
— Ще ви бъда задължена, ако ми отделите няколко минути за разговор насаме. — Тя се огледа. — Да се поразходим ли по павираната пътека от онази страна? Изглежда доста безлюдна.
Учудена, с лоши предчувствия, наполовина досещайки се какво ще последва, Ема помогна на леля си да стане и те последваха лейди Озбърн към павираната пътека, покрай която се стелеха широки ивици подрязан плет.
Лейди Озбърн започна направо:
— Мисис О’Браян? Правилно ли съм разбрала името ви? Научих, че от вас е излязла злобната лъжа за член на нашето семейство, която се носи из околността.
Мисис Марая отвърна спокойно:
— За моето писмо относно родителите на младата дама, известна като мис Мери Едуардс, ли говори Ваше благородие?
Лейди Озбърн кимна намръщена, със стиснати устни.
В продължение на един миг тя сякаш бе онемяла от гняв. Блясъкът и изяществото, младежката жизнерадост, които можеха да й придадат лъчезарно излъчване и да я направят да изглежда двайсет години по-млада от истинската й възраст, бяха изчезнали. Сега тя изглеждаше като някоя отмъстителна валкирия.
С нисък, режещ глас възкликна:
— Как смеете? Как се осмелявате да очерняте името на семейство Озбърн? С такава нагла лъжа?
— Ваше благородие трябва да ме извини — без да се горещи, отвърна мисис О’Браян. — Написаното не бе лъжа. Аз лично познавах на времето майката на въпросната млада дама — бедната Клара Едуардс бе най-скъпата ми приятелка и съм в състояние да убедя всеки, който се интересува, в пълната истинност на думите си. Бих се изправила в съда и бих ги повторила без ни най-малко колебание. Освен това у мене има писмо, написано от ръката на самата мис Клара, което ги потвърждава…
— С тази злобна измислица вие създадохте най-злощастна преграда пред един напълно подходящ и желан съюз! — продължи лейди Озбърн, без да обръща внимание на казаното от мисис О’Браян.
— Едва ли бих могла да се съглася по този въпрос с Ваше благородие. Нито един съюз не може да се смята за подходящ или желан, щом въвлича участниците в действие, което е изрично забранено в Светото писание.
За момент лейди Озбърн не намери какво да отговори на тези решителни думи. Но после продължи:
— Нещо повече, вашата измислица — защото аз продължавам да твърдя, че е измислица — хвърля съвсем незаслужено петно върху името на прекрасен джентълмен и християнин, който, уви, не е жив, за да се защити. Върху моя съпруг, предишния лорд Озбърн. Как имахте безочието да отправите срещу него такава клевета? И кой изобщо би повярвал на подобно възмутително твърдение?
— Що се отнася до това — леко се усмихна мисис О’Браян, — познавам няколко души, които все още са живи и могат да потвърдят моите думи. Например старата мисис Ранмор, която сега живее у мисис Хардинг в Клисъкс.
— Нашата бавачка? — изненадано попита Ема. Но после нещо блесна в паметта и тя добави: — Да, спомням си, тя наистина изглеждаше ужасена, когато чу, че лорд Озбърн и мис Едуардс ще се оженят.
Лейди Озбърн не намери думи да отговори. Мисис О’Браян продължи: