— Е — гордо попита той Сам, — заложихте ли на Изгубена надежда? При сто към едно едва ли ще пострадате.
— Какво означава това? — попита Ема. — Сто към едно?
— Това означава, невежо момиче, че ако заложиш една лира на коня и той победи, печелиш сто лири — великодушно й обясни Сам.
— Боже Господи! Всички трябва да заложим! Ще спечелим купища пари.
— Само ако конят излезе пръв. Курсът на залаганията показва, че публиката няма високо мнение за шансовете му.
— Кой кон е фаворит?
— Този на принца — Панджандръм. Курсът е три към едно.
Долу, до желязната преграда, която отделяше пистата, стояха множество букмейкъри. Те крещяха своите курсове и вдигаха над главите си табели, на които бяха написали цифрите.
Предстояха няколко по-малки надбягвания преди основното за деня, в което щеше да се състезава Изгубена надежда. Докато те се провеждаха, Ема се разхождаше с мисис О’Браян и Мери Едуардс и гледката я забавляваше от все сърце. Докато бродеха, се натъкнаха на лорд Озбърн, сестра му, която носеше разкошна розова шапка, обрамчена с нещо, приличащо на пух от прецъфтял магарешки трън, и мистър Хауард. Виждайки Ема, мис Едуардс извика радостно и се втурна възторжено да я поздравява.
— Ах, колко съм щастлива да ви видя, мис Ема! Мама казва, че не бива да разговарям с вас, нито да ви посещавам, че вие не сте достойна за вниманието на доброто общество, така че това е невероятно щастлива възможност да не изпълня нарежданията й. Тя е тук, но за късмет много далече — близо до другия край на пистата. Старае се да си пробие път колкото е възможно по-близко до каляската на принца с надеждата, че той може да пожелае да заговори нашия братовчед Руфъс Бънги, който на времето е изпълнил няколко дребни поръчки на престолонаследника и никога не пропуска да ни го припомни. Ах, толкова съм радостна да ви видя, мис Ема, и тъй ме е яд на мама заради това глупаво скъсване на отношенията. Та какво вина имате вие, че на младини татко е бил толкова безразсъден? И нека ви кажа (тя зашепна в ухото на Ема), че брат ми Озбърн ви е страшно благодарен, защото изобщо не желаеше да се жени за Мери Едуардс и бе много щастлив, че успя да се измъкне с чиста съвест. Нали така, скъпи?
Лорд Озбърн непохватно се поклони на Ема и й се усмихна.
— Много съм щастлив… невероятно признателен — смънка той.
— Братята ми и аз възнамеряваме да напуснем замъка Озбърн. Ще го дадем под наем — не сте ли чули? — Мис Озбърн продължи: — Ще го направим, щом мама се омъжи за Руфъс. Ще се преместим в къщата, отредена за вдовиците на лордовете Озбърн и ще живеем там в пълни удобства с парите от наема. Възможно е също, Озбърн има такива планове, той да се нанесе в тази къща с Том Мъсгрейв и там заедно да направят конюшня за породисти животни. Но с даването на замъка под наем всичко е уредено. В него се нанася изключително богат адмирал — адмирал Крауфорд със своя племенник. Адмиралите винаги са най-добрите наематели, защото за тях е естествено да бъдат изискани и да обичат реда. А пък аз (тя прошепна още по-тихо на Ема) — брат ми още не знае, но смятам да се омъжа за мистър Хауард. Ще бъде страхотно, нали?
Ема кимна, повдигнала усмихнат поглед към сините очи с цвят на великденче, които с искрящ взор се бяха вторачили към нейните.
— Отличен план — съгласи се тя. — Мис Озбърн, случайно да знаете дали братовчедът на мистър Хауард, капитан Фриймантъл е…
Бурен изблик на викове почти ги оглуши. Мъже крещяха резултатите от първото надбягване.
Мис Озбърн енергично кимна. Устните й оформиха нещо, което сякаш завършваше на „ил“. „Оставил“? „Удавил“? „Тук отправил“? „Ударил“?
— Хети… й… мм… мисля, че трябва да се връщаме към нашата карета — надвика лорд Озбърн шума. Сестра му се наведе и целуна Ема по бузата. Двамата мъже се поклониха и се отдалечиха с мис Озбърн.
— Хайде, миличка — каза мисис О’Браян, която бе свършила някаква своя работа и се бе завърнала. — Смятам, че трябва да последваме примера им.
Но преди да успеят да стигнат до своята карета, пред тях се изправи младият мистър Хейдън, изтичал стремително по стъпканата трева.
— Мис Уотсън! — задъхано произнесе той. — Може ли да ви обезпокоя само за минутка? Това е мистър Кларк, той много би желал да говори с вас.
Мистър Кларк, висок човек с удължено и заоблено лице, тъмни дрехи и внушителна фигура, произнесе:
— С мис Ема Уотсън ли имам честта да разговарям? Дъщерята на преподобния Хенри Уотсън, починалия енорийски свещеник на Стантън в графство Съри? Моят господар, Негово Кралско Височество Уелският принц, има голямо желание да се запознае с вас. Ако не възразявате това да стане в неофициална обстановка, ще бъдем много улеснени и хубавото събитие ще ни донесе допълнително удоволствие…