— Разбира се, че не възразявам — отвърна Ема, неимоверно смаяна.
— В такъв случай ме последвайте, ако обичате.
Те го последваха. Беше им доста трудно да не изостават, защото, независимо от набитото си телосложение, той се провираше ловко между многобройните кабриолети, файтони и ланда. Накрая се приближиха до една разкошна каляска, разположена на място, откъдето се разкриваше най-пълна гледка наоколо. Вътре седеше достолепен пълен господин, в стегнат син жакет. Смутената Ема, докато правеше най-ниския реверанс, на който бе способна, остана с беглото впечатление за едро червендалесто лице, пълна брада на множество гънки, увиснала над здраво пристегната широка вратовръзка, и огромен диамант, блестящ сред снежнобели ленени дипли. А над всичко това светеха чифт изненадващо умни сиви очи.
Един глас произнесе:
— Госпожо, проповедите на вашия баща са предпочитаното ми четиво преди лягане през последния месец. Попитайте Кларк дали е така. Тяхната яснота, тяхната възвишеност, просветлението, което носят — накратко, не намирам думи, за да изразя удоволствието си от срещата с дъщерята на забележителния и свят човек, който ги е сътворил. Съжалявам само, че нямах възможността да се срещна лично с него…
„Боже Господи! — помисли си Ема. — Та той наистина мисли това, което казва!“
Тя заговори:
— Сир, аз съм неизразимо трогната от вашите думи и зная колко щастлив би бил моят баща…
Мистър Кларк докосна ръката й, аудиенцията бе свършила. Ема отново направи нисък реверанс и се отдръпна до мисис О’Браян, която чакаше на няколко крачки встрани. Докато се изправяше след реверанса, Ема стреснато срещна убийствения бесен поглед на лейди Озбърн, която седеше в разположена наблизо карета до един мъж с огромна червена рунтава брада и бакенбарди. Лорд Руфъс, без съмнение.
Ема учтиво им кимна с глава, след което се оттегли, стиснала ръката на леля си.
— Чудесно! — възкликна лелята. — Така й се пада! Направо ще се поболее!
Ема избухна в смях.
— Лельо Марая! Ти ме смайваш!
— Хайде бързо, най-добре е да се връщаме в нашия кабриолет. Голямото надбягване скоро ще започне.
От мястото им стартът оставаше скрит от погледа, но видяха всички участници — огромна смесица от хора и коне — когато те стремително завиха край Татнъм Корнър.
— Правят се две обиколки по пистата — обясни мисис О’Браян, която бе погълнала огромно количество сведения от Том. — Първият кръг отсява бавните от бързите. Следващият път ще можем да видим дали конят на Том има някакъв шанс.
— Какъв е на цвят?
— Ема! Ти ме изумяваш! Той е сив кон. Състезателните му цветове са черно и жълто. По принцип се смята, че сивите коне не са толкова бързи като червеникавокафявите или сиво-кафявите… Нека да видим сега…
Бурно препускащата група коне отново приближи, но вече много бяха изостанали… Два-три се бяха откъснали напред.
— Милостиви небеса! — възкликна мисис О’Браян, която виждаше надалече. — Наистина ми се струва… да, да, точно така… Изгубена надежда е в челната тройка. Черно и жълто!
Тълпата крещеше като обезумяла. Аутсайдер, озовал се в челната група на състезанието, неизбежно печели симпатиите на публиката. Тя ревеше:
— Изгубена надежда! Давай, давай, давай, юнак! Надежда, Надежда, Надежда!
И Изгубена надежда изпълни исканията й, като мълниеносно задмина останалите и спечели надбягването с цели пет дължини пред Панджандръм на принца.
— Милостиви небеса! — гласът на леля Марая отново бе отмалял. — Аз заложих сто лири на тоя кон.
— Лельо! Да не вземеш да припаднеш! Откъде, за Бога, взе парите? — гневно запита Ема.
— Зае ми ги Том.
— Надежда победи! — крещеше тълпата.
— Лельо! — извика Сам. — Том пита дали искаш да слезеш и да водиш коня по време на почетната обиколка!
— Имаш пълното право да го сториш — каза Ема, — като се вземат предвид всичките съвети, които даде на Том за коликите и как да запълва подковите с говежди тор.
И мисис О’Браян направи почетната обиколка с коня, като се смееше и плачеше едновременно.
По-късно сподели с Ема:
— О, колко ми се иска капитан О’Браян да бе тук! Но може би той е гледал от горе?
— Може би той и татко са заети с по-приятни неща там, на небето? — предположи Ема. Ала от израза на леля Марая се виждаше, че тя бе склонна да оспори това твърдение.
Мисис О’Браян продължи:
— Ема, миличка, Том Мъсгрейв ме помоли да си помисля дали не искам да замина и да наглеждам тяхното предприятие. Той и лорд Озбърн планират заедно да направят конюшня за състезателни коне. Смятам, че определено си струва да обмисля тази идея. Том казва, че благодарение на моите съвети е спечелил това надбягване. Какво мислиш?