След това коленичи, под съпровода на много цъкания и мърморене, и започна да кладе огъня. Това беше сложна работа, която изискваше изсъхнали дървесни гъби, дървени стърготини, подпалки, както и доста пухтене и проклетисване.
Еск се обади:
— Не е необходимо да го правиш така, Бабо.
Баба се наостри, после погледна към стената зад камината. Беше хубава стена — ковачът й я беше отлял специално преди години, с мотив от бухали и прилепи по нея. В този момент обаче, дизайнът хич не я интересуваше.
— О-о, така ли? — равнодушно попита тя. — Да не би да знаеш по-добър начин?
— Би могла да го запалиш с магия.
Баба продължаваше с най-голямо внимание да подрежда клонки върху колебливите пламъци.
— И как, за бога, бих могла да го направя? — попита тя, очевидно адресирайки въпроса си към гърба на камината.
— Ъ-ъ — започна Еск. — Аз… аз не си спомням. Но ти, обаче, трябва да знаеш как, нали? Всички знаят, че можеш да правиш магии.
— Има магии, и магии — каза Баба. — Важното, момичето ми, е да знаеш за какво е магията, и за какво не е. И, от мен да го знаеш, предназначението й никога не е било да пали огън, в това можеш да бъдеш абсолютно сигурна. Ако Създателят е искал да използваме магия, за да си палим огъня, тогава той не би ни дал… ъ-ъ-ъ, кибрита.
— Но ти би ли могла да запалиш огън с магия? — попита Еск, докато тя окачи някакъв стар, черен чайник на куката му. — Искам да кажа, ако поискаш. Ако беше позволено.
— Може би — отвърна Баба, която не можеше: огънят нямаше съзнание и не беше жив, а това бяха две от трите причини.
— Тогава би могла да го запалиш далеч по-добре, Бабо.
— Ако едно нещо си заслужава да го направиш, заслужава си да го направиш зле — каза Баба, като прибягна до афоризмите — последното спасение на възрастните в обсадно положение.
— Да, но…
— Никакво „но“.
Баба затършува из една тъмна дървена кутия върху кухненския бюфет. Тя се гордееше с несравнимото си познание на свойствата на всички билки от Планините Рамтоп — никой не знаеше по-добре от нея многобройните приложения на Ушната трева, Моминското Желание и на Изпаряването На Любовните Измами — но понякога й се налагаше да прибегне до малкия си запас от ревниво търгувани и внимателно съхранявани лекарства от Чуждите Земи (което, що се отнася до нея, беше там някъде, на разстояние повече от един ден път), за да постигне желания резултат.
Тя натроши малко сухи червени листа в едно канче, заля ги отгоре с мед и гореща вода от чайника, и го бутна в ръцете на Еск. После пъхна един голям объл камък под решетката на камината — по-късно, увит в парче одеяло, щеше да послужи за грейка — и със строгото нареждане към момичето да не мърда от стола, отиде в килера.
Еск потропваше с пети по краката на стола и си сърбаше пиенето. Имаше особен, лютив вкус. Чудеше се какво ли е. И по-рано беше опитвала, разбира се, бабините отвари, с повече или по-малко мед в тях, в зависимост от това дали тя решаваше, че вдигаш твърде много шум, а Еск знаеше и че Баба беше известна из цялата планина със специалните си рецепти за болести, за които майка й, както и някои други млади жени от време на време, само намекваха с повдигнати вежди и на тих глас…
Когато старата жена се върна, тя беше заспала. Еск не си спомняше как я е сложила да спи, нито кога е затворила прозорците.
Баба Уедъруекс слезе на долния етаж и си примъкна стола-люлка по-близо до огъня.
Имаше нещо, което се прокрадваше в съзнанието на детето, говореше си тя. Не й беше приятно да мисли какво точно беше то, но си спомняше какво се случи с вълците. И всичките тези приказки за палене на огън с магия. Това го правеха магьосниците — то беше едно от първите неща, които научаваха.
Баба въздъхна. Имаше само един начин да го разбере със сигурност, а тя започваше да остарява за такива неща.
Взе свещта и излезе през килера под навеса, където спяха козите й. Те я погледнаха без страх, всяка си седеше в кошарката като космата топка — три усти, които ритмично преживяха пашата от деня. Въздухът миришеше на топло и леко спарено.
Горе, в гредите имаше малка кукумявка — едно от всичките животни, които смятаха, че съжителството с Баба си заслужава неудобствата от време на време. Тя дойде и кацна на ръката й на секундата и Баба замислено започна да я гали по кръглата глава, докато се оглеждаше за удобно място да легне. Явно щеше да се наложи това да е само купчина сено.
Тя духна свещта и легна по гръб, а кукумявката кацна на пръста й.
Козите дъвчеха, оригваха се и преглъщаха в уюта на нощта. Това беше единственият шум в къщата.
Тялото на Баба замря. Кукумявката я усети, че влиза в съзнанието й и любезно й направи място. Вещицата знаеше, че ще съжалява за това — Заемането два пъти на ден щеше да я разсипе на следващата сутрин и да породи у нея ужасното желание да яде мишки. Естествено, когато беше по-млада, пет пари не даваше за това и се надбягваше със сърните, ловуваше с лисиците, изучаваше странните, тъмни пътища на къртиците, и почти никога не нощуваше в собственото си тяло. Но сега започваше да става все по-трудно, особено връщането. Може би щеше да дойде един ден, когато тя няма да може да се върне, може би тялото й, останало у дома, ще бъде твърде мъртво, но, може би, в крайна сметка това нямаше да е толкова лошо.