Това беше едно от нещата, които магьосниците не можеха да знаят. Даже и да им минеше през ума да влязат в съзнанието на някое животно, те биха го направили като крадци и то не от проклетия, а защото никога не биха се сетили да го направят по друг начин, тъпите му копелета. А каква полза да приемеш и тялото на кукумявка? Не би могъл да полетиш, животът ти щеше да мине да се учиш. Елегантният начин беше да се возиш в съзнанието й и само леко да я насочваш, така, както лекият ветрец поклаща листото.
Кукумявката се размърда, изпърха с криле до малката рамка на прозореца и безшумно се плъзна в нощта.
Облаците се бяха прояснили и планината блестеше на крехката лунна светлина. Баба надникна през очите на кукумявката, докато тя тихо летеше между редиците на дърветата. Това беше единственият начин да пътуваш, стига веднъж да му хванеш цаката! Тя най обичаше да Заема птици, като ги използваше да изследва високите, скрити долини, където никой не стъпваше, потайните езера между черните скали, малките оградени поля по късчетата равна земя, закътани в отвесните скали, които бяха собственост на скрити и тайнствени същества. Веднъж тя беше летяла с ятото гъски, които прелитаха над планината всяка пролет и есен, и си изкара акъла, когато почти премина отвъд границата за връщане.
Кукумявката излезе от гората и се плъзна над покривите на селото, след което се приземи сред водопад от сняг върху най-голямото ябълково дърво в градината на ковача. То беше обрасло с имел.
Вещицата разбра, че е права още в мига, щом ноктите й докоснаха кората на дървото. То не я приемаше, усещаше го как се опитва да я отблъсне.
— Няма да се махна — помисли си тя.
В тишината на нощта дървото каза:
— Тормози ме тогава, само защото съм дърво. Типична жена.
— Сега поне си полезен — помисли си Баба. — По-добре дърво, отколкото магьосник, а?
— Не е чак толкова лошо — помисли пак дървото. — Слънце. Чист въздух. Време за размисъл. Пък и пчели, през пролетта.
Имаше нещо похотливо в начина, по който дървото каза „пчели“, което почти отблъсна Баба — а тя имаше няколко кошера — от идеята за меда. Беше като да ти припомнят, че яйцата са неродени пиленца.
— Дошла съм заради момиченцето, Еск — изсъска тя.
— Многообещаващо дете — помисли дървото. — Наблюдавам я с интерес. Освен това обича ябълки.
— Звяр такъв — шокирано каза Баба.
— Какво казах? Извинявай, че не дишам, сигурно.
Баба се примъкна още по-близо до ствола му.
— Трябва да я пуснеш — помисли тя. — Магията започва да прониква.
— Вече? Впечатлен съм — каза дървото.
— Но това не е магията, която трябва! — изкрещя Баба. — Това е магьосническа, а не женска магия! Тя още не знае какво е това, но то уби десетина вълка тази вечер!
— Страхотно! — отвърна дървото.
Баба побесня от гняв.
— Страхотно ли? Ами я си представи, че се беше спречкала с братята си и се беше ядосала, а?
Дървото сви рамене. От клоните му се посипаха снежинки.
— Тогава трябва да я обучиш — каза то.
— Да я обуча? Че какво разбирам аз от обучаване на магьосници!
— Тогава я прати в университета.
— Та тя е жена! — изкрещя Баба и заподскача нагоре-надолу по клона.
— Е и? Кой казва, че жените не могат да бъдат магьосници?
Баба се поколеба. По същата логика дървото би могло да попита и защо рибите не могат да бъдат птици. Тя си пое дълбоко дъх и понечи да заговори. После спря. Знаеше, че съществува остър, хаплив, унищожителен и най-вече очевиден отговор. Само че, за свое най-голямо раздразнение, тя въобще не можа да си го спомни.
— Жените никога не са били магьосници. Това е неестествено. Все едно да кажеш, че вещиците могат да бъдат мъже.
— Ако твоето определение за вещица е някой, който почита панкреативното начало, т.е. боготвори основното… — започна дървото и продължи в същия дух още няколко минути. Баба Уедъруекс слушаше с нетърпеливо раздразнение изрази като „Богините Майки“ и „примитивно боготворене на луната“ и си мислеше, че тя много добре знае какво е да си вещица — ставаше дума за билки и клетви, за летене насам-натам нощем и, най-общо, за спазване на традицията, а това със сигурност не предполагаше да се замесва с богини, майки или някакви други, които явно прибягваха до някои много съмнителни трикове. А когато дървото заговори, че „танцували голи“, тя се опита да не слуша, защото, макар и да знаеше, че някъде, под сложните пластове на ризите и фустите й има и някаква кожа, това съвсем не означаваше, че го одобрява.