Ковачът кимна пак и, давайки си сметка, че не допринася кой знае колко за разговора, добави:
— Точно така.
— Там е разликата — каза Баба.
— Коя разлика?
Баба въздъхна.
— Разликата между магията на вещиците и на магьосниците — каза тя. — Та тя е намерила Еск, и ако Еск не я овладее, тогава има Кой да овладее нея. Магията може да бъде нещо като врата, а от другата страна чакат неприятни Неща. Разбираш ли?
Ковачът кимна. Той всъщност не разбираше, но правилно предположи, че ако си признае, Баба ще се впусне в ужасни подробности.
— Тя е умна и това може да ги позабави — продължи Баба. — Но рано или късно Те ще я предизвикат.
Смит взе някакъв чук от тезгяха си, погледна го така, сякаш го виждаше за първи път, и го върна обратно на мястото му.
— Но… — започна той, — ако я е хванала магьосническата магия, тогава въобще няма да й помогне, ако се учи за вещица, нали? Нали каза, че са различни.
— И двете са магии. Ако не можеш да се научиш да яздиш слон, поне можеш да се научиш да яздиш кон.
— Какво е слон?
— Вид язовец — отговори Баба. Цели четиридесет години беше поддържала доверието на гората към себе си, като нито веднъж не се беше признала за некомпетентна.
Ковачът въздъхна. Знаеше, че е победен. Жена му показа ясно, че одобрява идеята и сега, като поразмисли, той откри, че имаше и някои добри страни. В края на краищата, Баба нямаше да живее вечно, а това, да си баща на единствената вещица в околността, можеше и да не е чак толкова лошо, все пак.
— Добре — каза той.
И така, докато зимата се завъртя и започна дългото си, несигурно катерене към пролетта, Еск прекара дни наред с Баба Уедъруекс да изучава занаята на вещиците.
Той изглежда се състоеше главно от неща за запомняне.
Уроците бяха съвсем практически. Включваха почистване на кухненската маса и Основни Билки. Имаше още почистване на козите и Приложения на Гъбите. Имаше и пране и Призоваване на Малките Богове. Неизменно присъстваше и поддържането на големия меден казан в килера и Теорията и Практиката на Дестилирането. По времето, когато задухаха топлите ветрове от Ръба и снегът остана само на малки ивици киша по онази страна на дърветата, която гледаше по посока към Центъра, Еск знаеше вече как да приготвя цял куп мехлеми, няколко лечебни ракии, двайсетина специални билкови настойки и известен брой загадъчни церове, чиято употреба, по думите на Баба, тя може би щяла да научи, когато му дойде времето.
Това, което въобще не беше правила, беше магия.
— Всяко нещо с времето си — неопределено повтаряше Баба.
— Но нали съм вещица!
— Още не си. Назови ми три билки, които лекуват червата.
Еск прибра ръце зад гърба си, затвори очи и започна:
— Цъфналите връхчета на По-голямата Пеахана, сърцевината на корена на Панталоните на Стареца, стъблата на Кървавоводната Лилия, семенните кутийки на…
— Добре. Къде могат да се намерят водните краставички?
— Торфени блата и застояли мочурища, от месеците…
— Добре. Напредваш.
— Но това не е магия!
Баба седна до кухненската маса.
— Повечето магия не е — каза тя. — Тя е просто това да познаваш точните билки, да се научиш да наблюдаваш времето и да откриеш нрава на животните. И на хората, разбира се.
— Това ли е всичко! — ужасено извика Еск.
— Всичко? Това е доста голямо всичко — отвърна Баба. — Но не, това не е всичко. Има и други неща.
— Можеш ли да ме научиш?
— Всяко нещо по реда си. Няма нужда да се перчиш още.
— Да се перча ли? Пред кого?
Очите на Баба се стрелнаха към сенките по ъглите на стаята.
— Не те интересува.
После дори и последните останали следи от снега се стопиха и пролетните вихрове завилняха из планината. Въздухът в гората замириса на плесен и терпентин. Няколко ранни цветя се осмелиха да излязат срещу нощния мраз и пчелите полетяха.
— Пчелите — каза Баба Уедъруекс — това вече е истинска магия.
Тя внимателно повдигна капака на първия кошер.
— Пчелите ти — продължи тя — това са ти медовината, восъка, пчелния клей, меда. Чудесно нещо е това пчелата ти. Освен това, управлява я пчела-майка — добави тя с нотка на одобрение в гласа.
— Не те ли жилят? — попита Еск и се отдръпна малко назад. Пчелите извираха от восъчната пита и преливаха през грубите дървени стени на кошера.
— Почти никога — отвърна Баба. — Нали искаше магия. Гледай.
Тя пъхна ръка във врящата маса от насекоми и започна да издава пронизителен, леко писклив звук дълбоко от гърлото си. В общата маса настъпи раздвижване и една голяма пчела, по-дълга и по-дебела от останалите, изпълзя върху ръката й. Няколко пчели-работнички я последваха, като я побутваха и общо взето й помагаха.