— Как го направи? — попита Еск.
— А — отвърна Баба, — би ли искала да разбереш?
— Да. Искам. Затова те попитах, Бабо — строго отвърна Еск.
— Мислиш ли, че използвах магия?
Еск погледна към пчелата-майка. После вдигна очи към вещицата.
— Не — отговори тя. — Мисля, че ти просто знаеш много за пчелите.
Баба се засмя.
— Съвършено правилно. Но това, разбира се, е един вид магия.
— Какво, само да знаеш нещо?
— Да знаеш нещо, което другите не знаят — уточни Баба. Тя внимателно пусна царицата обратно при поданиците й и затвори капака на кошера.
— Струва ми се, че е време да научиш някои тайни — добави тя.
Най-сетне, помисли си Еск.
— Но най-напред трябва да отдадем, почит на Кошера — каза Баба. Тя успя да произнесе главно „К“.
Без да мисли, Еск направи реверанс.
Ръката на вещицата натисна главата й надолу.
— Поклони се, ти казах — рече тя, без злоба. — Вещиците се покланят. — Тя й показа.
— Но защо? — оплака се Еск.
— Защото вещиците трябва да са различни, а това е част от тайната — отвърна Баба.
Те седнаха на една избеляла пейка пред стената на къщата, която сочеше посока към Ръба. Пред тях Билките бяха вече педя високи — зловеща колекция от бледозелени листа.
— Така — каза Баба, докато се наместваше. — Нали знаеш шапката на куката до вратата? Иди и я донеси.
Еск послушно влезе вътре и откачи Бабината шапка. Беше висока, със заострен връх и, разбира се, черна.
Баба я завъртя в ръцете си и я погледна внимателно.
— Вътре в тази шапка — тържествено каза тя — е една от тайните на нашия занаят. Ако не можеш да ми кажеш каква е тя, по-добре да спра да те уча, защото научиш ли веднъж тайната на шапката, връщане назад няма. Кажи ми какво знаеш за шапката.
— Мога ли да я подържа?
— Заповядай.
Еск надникна в нея. Вътре имаше малко тел, за да я придържа във форма, и няколко игли за шапка. Това беше всичко.
Около шапката нямаше абсолютно нищо изключително, освен че никой друг в селото нямаше такава. Но това не я правеше вълшебна. Еск прехапа устни; мислено се видя как безславно я отпращат вкъщи.
На пипане не беше странна и нямаше скрити джобове. Беше само типична шапка на вещица. Баба винаги я носеше, когато ходеше в селото, но в гората носеше само кожена качулка.
Тя се опита да си припомни откъслечните уроци, които Баба стиснато й бе преподавала. Не е това, което ти знаеш, а това, което другите хора не знаят. Магията може да е нещо правилно на погрешно място, или нещо погрешно на точното място. Може да е…
Баба винаги я носеше в селото. Както и голямото черно наметало, което със сигурност не беше вълшебно, тъй като по-голямата част от зимата служеше за одеяло на козите и напролет Баба го изпираше.
Еск започна да напипва формата на отговора и той не й хареса особено. Беше като повечето от Бабините отговори. Само игра на думи. Тя просто казваше неща, които винаги си знаел, но по различен начин, така че да прозвучат важно.
— Мисля, че знам — най-сетне каза тя.
— Казвай тогава.
— Тя е нещо като в две части.
— Е?
— Тя е вълшебна шапка, защото ти я носиш. Но ти си вещица, защото носиш шапката. Хм.
— Така че… — подскача й Баба.
— Така че, хората виждат, че идваш с шапка и наметало и знаят, че си вещица и затова магията ти действа? — каза Еск.
— Точно така — каза Баба. — Нарича се Главология. — Тя опипа сребърната си коса, прибрана в здрав кок, който би могъл да разбие скала.
— Но тя не е истинска! — запротестира Еск. — Това не е магия, това е… това е…
— Слушай — каза Баба. — Ако дадеш на някого бутилка червен сироп срещу газове, той може да помогне, да, възможно е, но ако искаш да подейства със сигурност, остави съзнанието на човека да го НАКАРА да му помогне. Кажи му там, че е сноп лунни лъчи, затворени в бутилка вълшебно вино или нещо такова. Побай малко над него. Същото е и с клетвите.
— Клетвите? — немощно попита Еск.
— Ами да, клетвите, моето момиче, и недей да се шокираш толкова! И ти ще кълнеш, когато ти се наложи. Когато си сама и няма кой да ти помогне, и… — Тя се поколеба и, изпитвайки неудобство от питащия поглед на Еск, завърши неубедително: — … и когато хората не проявяват уважение. Кажи я високо, кажи я сложно, направи я дълга и ако трябва даже си я измисли, но тя ще подейства безотказно. На следващия ден, когато си ударят палеца, когато паднат от стълбата или им умре кучето, ще си спомнят за теб. И следващия път ще се държат по-добре.
— Но това продължава да не ми прилича на магия — каза Еск, докато тъпчеше праха с крака.