По обратния път Баба срещна гладна мечка. Болеше я гърба, пък и не беше в настроение да й ръмжат. Тя измърмори няколко думи под носа си и мечката, за свое съвсем кратко учудване, се отправи към едно дърво, заби се тежко в него и изгуби съзнание за няколко часа.
Когато стигна до вкъщи, Баба сложи тялото на Еск в леглото и стъкна огъня. Вкара козите и ги издои, после довърши работата си за вечерта.
Провери дали всички прозорци са отворени и, когато започна да се стъмва, запали фенер и го сложи на рамката на прозореца.
По правило Баба Уедъруекс не спеше повече от няколко часа нощем и се събуди в полунощ. Стаята не се беше променила, макар че фенерът си беше създал своя собствена малка слънчева система от много глупави нощни пеперуди.
Когато призори се събуди отново, свещта отдавна беше изгоряла, а Еск продължаваше да спи лекия, непробуден сън на Заемателя.
И когато изведе козите на ливадката им, тя се вгледа напрегнато в небето.
Дойде пладне и постепенно светлината се изцеди от още един ден. Тя безцелно измерваше с крачки пода на кухнята. От време на време изпадаше в яростни пристъпи на къщовност; невероятно стари налепи бяха безцеремонно изчегъртани от пукнатините в плочките, а задната стена на камината беше изтъркана от зимните сажди и намазана с боя до дупка. Едно гнездо мишки зад кухненския бюфет учтиво, но твърдо бяха изхвърлени в навеса за козите.
Мръкна се.
Светлината на Свят Диск беше стара, бавна и тежка. От прага на къщата си Баба наблюдаваше как тя се изцежда от планините и тече в златни реки през гората. Тук-там завиряваше вдлъбнатините, докато не избледнееше и не изчезнеше.
Вещицата барабанеше нервно с пръсти по рамката на вратата и си тананикаше тихо горчива, къса мелодийка.
Зазори се, а къщата беше празна с изключение на тялото на Еск — тихо и неподвижно върху леглото.
Но докато златната светлина течеше бавно през Диска, също както първия свеж прилив по калните мочурища, орелът кръжеше все по-високо в купола на небето и пореше въздуха с бавен и мощен замах.
Целият свят се простираше под Еск — всички континенти, всички острови, всички реки и особено — огромният пръстен на Океана на Ръба.
Тук, горе, нямаше нищо друго, нито дори звук.
Еск ликуваше от усещането и насилваше уморените си мускули да се напрегнат повече. Но нещо не беше наред. Мислите й сякаш се разбягваха, вън от контрола й, и изчезваха. Болка, опиянение и изтощение се вливаха в съзнанието й, но сякаш едновременно с това други неща се изливаха. Спомените се стопяваха с вятъра. В мига, в който успееше да се закачи за някоя мисъл, тя се изпаряваше, безследно.
Губеше части от себе си, но не можеше да си спомни какво губи. Паникьоса се, заравяйки се обратно в нещата, в които беше сигурна…
Аз съм Еск и откраднах тялото на един орел и усещането на вятъра в крилата, глада, търсенето на безнебие долу…
Опита отново. Аз съм Еск и търся пътеката на вятъра, болката в мускулите, режещият въздух, студът му…
Аз съм Еск, високо над въздушно — влажното — мокро — бяло, над всичко, небето е тънко…
Аз съм, аз съм.
Баба беше в градината, сред кошерите, а ранният утринен вятър развяваше полите й. Тя вървеше от кошер на кошер и потропваше по капаците им. После тя застана с протегнати напред ръце сред гъсталака от пореч и маточина, които беше насадила около тях и изпя нещо толкова високо, че никой нормален човек не би могъл да го чуе.
Но от кошерите се надигна бучене, а след това въздухът внезапно се изпълни от тежките фигури на търтеите с огромни очи и дълбоки гласове. Те закръжиха над главата й, като прибавиха собственото си басово жужене към монотонното й пеене.
После изчезнаха и се зареяха в увеличаващата се светлина над сечището, и се понесоха над дърветата.
Добре известно е — поне на вещиците е добре известно, — че всички пчелни колонии са, така да се каже, само една част от създанието, наречено Рояк, по същия начин, както отделната пчела представлява градивната клетка на съзнанието на кошера. Баба не си бъркаше много често мислите с пчелите, отчасти защото съзнанието на насекомите беше странно, непознато нещо, което имаше вкус на тенеке, но най-вече, понеже подозираше, че Роякът е доста по-интелигентен от нея самата.
Тя знаеше, че търтеите скоро ще стигнат до дивите пчелни колонии в гъстата гора и че за броени часове всяко кътче от планинските ливади ще бъде подложено на най-строга проверка. Единственото, което й оставаше, беше да чака.
По пладне търтеите се завърнаха и Баба прочете в острите, кисели мисли на съзнанието на кошера, че от Еск няма и следа.